Читать «Изумрудената буря» онлайн - страница 160

— Или просто се радва да е отново сред цивилизацията — изтъкна Банър.

Никое друго пристанище не приветстваше моряците като Тур Дел Фур. Ярки сгради с пищни орнаменти ги посрещаха в град, изпълнен с музика и веселие. Повечето от магазините и таверните обгръщаха доковете, където гръмки знаци се надпреварваха за внимание: ПИЯНИЯТ МОРЯК — ЗАПОВЯДАЙТЕ НА БОРДА! ПРЯСНО ГОВЕЖДО И ПТИЧЕ МЕСО! ЛУЛИ, БРИЧОВЕ, ШАПКИ! ПРИСТАНИЩНИТЕ ДАМИ (ИЗЦЕЖДАМЕ СОЛТА!)

За наскоро получили надниците си моряци, люлели се по вълните над две години, тези табели обещаваха рай. Единствената странност оставаше в размера и формата на сградите. Западните украшения не можеха напълно да скрият историята на някога джуджешкия град. Над всеки праг имаше табела, която предупреждаваше влизащия да си ПАЗИ ГЛАВАТА.

Чайки кръстосваха синьото небе. Водата се плискаше по хълбоците на корабите, които проскърцваха като живи същества, почиващи си след дълъг набег.

Ейдриън пристъпи на кея до Ройс.

— Чувстваш се несигурен, а?

— Да отговоря на някогашния ти въпрос… Не, не смятам, че трябва да ставаме моряци. Ще съм щастлив никога вече да не видя кораб.

— Поне не трябва да се притесняваш от сухоземна болест.

— И все пак като че земята се клати под краката ми.

Петимата си купиха прясна риба и я изядоха на вълнолома. Вслушваха се в моряшките песни, долитащи от кръчмите, а ноздрите им бяха изпълнени с миризмата на пристанището. Когато Уайът се върна, лицето му беше почервеняло от гняв.

— Ще продължат с изпускането на дима! Изобщо не ме изслушаха! — викна той, тичайки по кея.

— Ами инвазията? — попита Ейдриън. — Каза ли им за нея?

— Не ми повярваха! Дори Ливът Глим, пристанищният началник — а някога служехме заедно! Две години спяхме в една двуетажна койка, а сега проклетото копеле отказва, понеже „не можем да преобърнем цялото пристанище, само защото някой си мисли, че ще има нападение.“ Казва, че други кораби не били докладвали нищо подобно, че нямало да направят нищо, докато новините за армадата не бъдат потвърдени от други капитани.

— Тогава ще е твърде късно.

— Опитах се да им кажа това, но те забърбориха как трябвало да регулират налягането при пълнолуние. Обиколих всички управници в града, но никой не ми обърна внимание. Скоро започнаха да подозират мен. Отказах се, когато заплашиха да ме затворят. Съжалявам.

— Може би ако отидем всички?

Уайът поклати глава.

— Няма да има полза. Представяш ли си? След всичко което преживяхме, идваме тук, без да можем да променим нищо! Освен…

Той погледна към Ейдриън.

— Освен? — рече По.

Ейдриън въздъхна и погледна към Ройс, който кимна.

— Какво пропускам? — отново реплика на По.

— Дръминдор е била построена преди хиляди години от джуджета — обясни Ейдриън. — Тези огромни кули са пълни с каменни зъбчати колела и стотици лостове. Пристанищните власти на Тур Дел Фур са запознати с действието на едва малка част от тях. Знаят само как да освобождават натрупалото се налягане.

— А ние знаем как да го изключим — рече Ройс.

— Да го изключите? — запита По. — Как ще изключите вулкан?