Читать «Изумрудената буря» онлайн - страница 159

Уайът продължи да стои при кормилото, будувайки, докато почти не се строполи. Ейдриън реши, че след като не бе успял да намери Али, Уайът бе насочил силите си към спасяването на Делгос. По някакъв начин усещаше, че всички те са го сторили. Мнозина добри люде бяха умрели, трябваше да сторят нещо, за да не бъдат тези саможертви напразни. Дори Ройс, още веднъж сполетян от морска болест, успя да се покатери до върха на мачтата, където замени гхазелския флаг с шапката на Уесли.

Обясниха на Грейг и Банър събитията от изминалите седмици, както и плана на Мерик и нуждата да достигнат Дръминдор преди пълнолуние. Всяка нощ гледаха как луната издига все по-пълно лице над водите, незаинтересувана от надпреварата им с времето. Уайът съумяваше да улови всеки повей, придавайки на съда допълнителна скорост. На два пъти Ройс забеляза червени платна край левия борд, ала те оставаха на хоризонта и бързо се стопяваха.

Поради недостига на работна ръка и неразположението на Ройс, Ейдриън предложи да работи на такелажа. Дърнинг го обучаваше. В началото боецът не се справяше особено добре, беше прекалено едър, но все пак успя да схване основните понятия. В течение на няколко дни без напътствия можеше да се справя с повечето от маневрите. Нощем По готвеше, докато Ейдриън се упражняваше да връзва възли и гледаше звездите.

Вместо да пътуват край крайбрежието към Уесбаден, решиха да рискуват и заплуваха на запад през Дагастанския залив. Рискът едва не ги потопи, тъй като попаднаха на чудовищна буря. Уайът майсторски направляваше кораба, впуснал се сред вълните с наполовина свити платна. Виждайки лицето на кормчията при една светкавица, Ейдриън сериозно се зачуди дали Уайът не си е изгубил ума. На сутринта небето се изчисти и всички можаха да видят шапката на Уесли, все така развяваща се на вятъра.

Рискът си бе струвал. Два дни преди пълнолунието заобиколиха Делгоския рог и влязоха в залива Терландо.

* * *

На приближаване към залива бяха спрени от пристанищните власти, на които черните платна не се понравиха, да не говорим за шапката на Уесли. Задържан под заплашителните дула на Дръминдор, корабът бе основно претърсен, преди да получат разрешение да преминат под моста между двойните кули. Дори и тогава бяха съпроводени до котвено място петдесет и осем, хелинг двадесет и две в западното пристанище. Познавайки града и пристанищните власти, Уайът предложи да предупреди управниците за предстоящата инвазия и саботажа.

— Аз съм дотук, другари — обяви Дърнинг веднага щом корабът достигна сушата. Топменът носеше малък вързоп на рамото си.

— Ами корабът и припасите? — попита Грейг. — Ще ги продадем, полага ти се дял.

— Задръжте го — чака ме работа.

— Ами ако не… — Грейг се отказа, тъй като Дърнинг изчезна сред тесните улички. — Това изглеждаше малко рязко — очевидно бърза да иде някъде.