Читать «Изумрудената буря» онлайн - страница 158

Разсеклите вълните черни кораби на Ба Ран Гхазел караха дакките да изглеждат като некомпетентни лодкари.

— Вдигни проклетото знаме! — викна Уайът, но Ройс вече вдигаше черния флаг с белите знаци, който заоблизва вятъра.

Последва един напрегнат момент, в който Ейдриън наблюдаваше приближаващите се кораби. Започваше да се проклина, задето се е доверил на Ерандабон Гайл. Ала след като издигнаха флага, корабите свиха встрани като група акули, поемайки предишния си курс.

Уайът завъртя кормилото, насочвайки ги към Дагастан. Нареди на Ройс да застане на марса и да се оглежда за рифове. Сетне на борда се възцари мълчание, нарушавано единствено от виковете на Ройс, който оповестяваше препятствия, както и заповедите на Уайът. Отне им само няколко часа да оставят зад гърба си и последното островче, едновременно с архипелага, загърбвайки и черните платна. Платноходката навлезе в открито Гхазелско море.

Екипажът се успокои. Уайът насочи стабилен курс. Облегна се на парапета, улови пръски в шепа и обърса лице, вглеждайки се в океана. Ейдриън стоеше до него с наведена глава, все още държейки шапката на Уесли.

Ерандабон бе пратил вестоносец до Ейдриън, след като бяха напуснали арената. Не бяха открили Али. Всички предни доставки били предадени на гоблините седмици по-рано. Знаеше, че жените, особено младите, биват смятани за деликатес. Тя бе мъртва, най-вероятно изядена от висшестоящ гоблин, наслаждавал се на пиршеството, стараейки се момичето да остане в съзнание колкото се може по-дълго. За Гхазел писъците бяха гарнитура.

Ейдриън въздъхна.

— Уайът… трябва да ти кажа нещо. Али…

Уайът зачака.

— Като част от сделката накарах Гайл да потърси дъщеря ти. Резултатите не бяха добри. Али е мъртва.

Уайът отново впери поглед в океана.

— Направил си това част от сделката? Търсенето на дъщеря ми?

— Да, Гайл не беше много доволен, но…

— Ами ако беше отказал?

— Нямаше да приема.

— Но тогава е щял да убие всички ни.

Ейдриън кимна:

— Тя е твоя дъщеря. Ако смятах, че е жива, Ройс и аз щяхме да се заемем, дори и ако това означаваше да се върнем обратно сред островите на Ба Ран, но… Много съжалявам. Ще ми се да бях направил повече — погледна към шапката в ръцете си. — Ще ми се да бях направил много повече.

Уайът кимна.

— Все още можем да спасим Тур Дел Фур — продължи Ейдриън. — Без теб не бихме имали никакъв шанс. Успеем ли, тя няма да е умряла напразно.

Уайът се обърна. Понечи да каже нещо, сетне отново извърна глава.

— Зная — рече боецът, отново прехвърляйки шапката из ръце. — Зная.

* * *

Грейг и Банър бяха много доволни да ги видят. Нощите ставаха студени, а припасите бяха намалели заплашително. Вече им се бе наложило да продават въжета и платна, за да си купят храна. Набързо продадоха дакканския кораб, тъй като тенкинският съд бе много по-бърз, пък и вече натоварен.

Уайът насочи носа към дома, улавяйки силните есенни пасати. Колкото по-близо се приближаваха към вкъщи, толкова по-студено ставаше. Южните течения, които сгряваха Калис, не достигаха до Делгос и скоро вятърът стана щипещо студен. Кратка буря покри платната и перилата с тънък слой лед.