Читать «Изумрудената буря» онлайн - страница 157

— Убеден ли си?

— Да! — рече той, но по лицето му премина съмнение. — Тя друго ли казва? Ако е така, лъже.

Ариста не каза нищо, но продължи да се взира в него. Това не бе умишлено, просто обмисляше какво да каже. Не бе сигурна как да оформи следващите си думи, за да накара рицаря да говори, без да разваля прикритието си. Докато обмисляше следващите си слова, рицарят се пречупи под погледа.

— Добре, престорих се, че изтеглям меча си, но не го извадих изцяло. Много внимавах. Само го изтеглих наполовина. Острието не напусна ножницата, кълна се. Просто исках да я сплаша. Тя не видя нищо. Вижте — рицарят изтегли меча си и посочи към пода. — Виждате ли? Нищо.

Ариста моментално се загледа в големия изумруд на дръжката и си прехапа езика. Вече всичко се подреждаше. Оставаше й да узнае само едно нещо. Разпитването бе риск, но си струваше.

— Гаунт харесва ли супата?

— Изяде я, но никой от тях не я хареса.

— Много добре — рече тя и излезе.

Когато Ариста се завърна, Модина не каза нищо. След като я пусна, императрицата я наблюдаваше внимателно. Ариста започна да се смее, след това се хвърли напред, прегръщайки я.

— Намерихме го!

Глава 21

Дръминдор

Поведени от бързоходен тенкин, малцината останали от екипажа на „Изумрудената буря“ напуснаха Замъка на четирите вихъра през поредица влажни пещери към основата на скалите, където водата ги миеше. В едно малко заливче ги чакаше платноход. По-малък и по-тесен от тартаната, корабът имаше две палуби, но само една мачта. Уайът бързо го огледа, обявявайки го за добър, а По провери натоварените провизии и докладва, че са достатъчни за едномесечно пътуване.

Бързо се покачиха на борда. По и Ейдриън отблъснаха кораба от брега, а Уайът грабна кормилото. Дърнинг и Ройс изтичаха на мачтата и вдигнаха платното, което се изду красиво. Вятърът бе толкова силен, че корабчето се втурна напред, поваляйки По. Той стана и отиде на носа.

— Погледнете ги. Те са навсякъде — рече, указвайки с ръка към стотиците черни платна, изпълнили залива като рояк пчели.

— Да се надяваме, че ще ни пропуснат — рече Дърнинг.

— Ще минем — каза им Ейдриън. Той седеше на една бъчва, въртейки шапката на Уесли из ръцете си. Ейдриън бе отказал да остави Уесли и Грейди в ръцете на Ерандабон. Телата им също се намираха на борда, за да бъдат погребани в морето. Запази шапката на Уесли. Не знаеше защо.

— Той беше добър човек — рече Ройс.

— Да.

— И двамата бяха такива — додаде Дърнинг.

Малко трудно бе само петимата да управляват платнохода, но нещата щяха да се подобрят, след като вземеха Банър и Грейг от Дагастан. Корабът беше бърз. Бяха уверени, че ще достигнат Тур Дел Фур навреме. Армадата тенкински и гхазелски кораби изглежда все още се събираше.

— Джейкъб, настрой фока. Обръщам я два румба — рече Уайът, стискайки кормилото. — И всички да се размърдат. Архипелагът Ба Ран не е място за лениви моряци.

С напускането на залива разбраха истинския смисъл на Уайътовите думи. Тук морето бе осеяно с различни по големина и височина скали. Зъбести канари разкъсваха мъглите, бурни вълни се разбиваха внезапно, а водите гъмжаха от черни триъгълни платнища, изрисувани с бели линии, смътно напомнящи череп. Гхазелските кораби ги забелязаха веднага. Пет от тях рязко промениха курс.