Читать «Изумрудената буря» онлайн - страница 152

Уесли се хвърли върху обердаза и двамата се сблъскаха със силен звук. Паднаха заедно, сетне се затъркаляха в различни посоки. Мечът на Уесли бе отхвърчал от ръцете му. Докато лежеше по лице, усети кръв в устата си. Болка прониза гърба му, бързо погълната от обгърналия го мрак.

* * *

Ройс се извъртя, но не можа да се освободи от раздиращите месото му нокти, опитващи се да отслабят хватката му върху Алвърстоун. Не можеше да сграбчи сянката. Тялото й беше хлъзгаво, сякаш съществуващо само на моменти. Ройс сграбчваше нещо, сетне то се стопяваше между пръстите му.

Зъби проблеснаха над него, гоблинът се опитваше да му прехапе гърлото. Всеки път Ройс инстинктивно отбягваше. При третия опит реши да рискува и нанесе удар с глава. Удари нещо и успя да се отскубне.

Огледа се, но още веднъж съкрушителят бе станал невидим.

Ройс зърна Уесли да тича през арената, протегнал меча си напред, сетне отбягна нова атака. Успя да избегне удара, ала падна на земята. Отново тежест се стовари отгоре му. Нокти раздираха краката му, приковавайки го. Пак почувства горещия дъх.

Недалеч се разнесе глух удар и се пръснаха пера.

Внезапно Ройс видя жълти очи, ярко светещи, само на инчове от неговите собствени. Зъби със стичаща се по тях лига се надвесваха над него.

— Ад хаз урба! — изломоти създанието.

Алвърстоун все още бе в ръката на Ройс. Трябваше му само китката да бъде свободна. Плю в очите на гоблина и се изви. Като че режеше зрял плод, острието отряза китката на гоблина. С вой съкрушителят изгуби опора и падна. Ройс го претърколи, притискайки другата му ръка, приковавайки го с колене. Съкрушителят продължи да се мята и ръмжи. Ройс отряза и втората му ръка. Докато звярът виеше от болка, кинжалът отдели и главата му.

* * *

Воинът внезапно се олюля, макар Ейдриън да не го беше докоснал. Опитвайки се да запази разстоянието между двамата, последният в момента се намираше на две дължини на меча, ала противникът му се поклащаше, като че ударен. Гоблинът поспря, увереността изчезнала от очите му. Поколеба се.

Ейдриън погледна през рамо и зърна тялото на Грейди, ала Уесли го нямаше. Погледна отвъд опонента си и тогава го видя на земята. Край него лежеше обердазът, в чиито гърди бе забита сабята на Уесли. Далекобоецът прониза в гръб момчето.

— Уесли! Не! — изкрещя Ейдриън.

Сетне очите му пронизаха намиращия се пред него воин.

— Ще ми се да можеше да разчетеш мислите ми сега — каза му той, докато прибираше двата си меча.

Лицето на воина изрази объркване — докато Ейдриън не посегна към дългия меч на гърба си. Възползвайки се от шанса си, гоблинът нанесе удар. Ейдриън блокира удара, накарал дългото острие да запее. Последва това с финт, който противникът му се помъчи да избегне, губейки равновесие. Ейдриън продължи да се завърта, описвайки пълен кръг. Гоблинът нямаше къде да се скрие и острието го разсече на две.

Уайът се сражаваше с главатаря, многократните сблъсъци на остриетата им кънтящи като камбана, биеща тревога. Удар след удар изтикваше Уайът назад — дордето мечът на Ейдриън не сложи край на това, забил се между лопатките на гоблина.