Читать «Изумрудената буря» онлайн - страница 151

Просна се по гръб. Гхазелът нададе победен вик и вдигна меча си за последния удар. Ейдриън започна да се извива наляво, ала в последния миг, докато все още съсредоточаваше мислите си да се обърне наляво, се отдръпна към центъра. Ударът на воина потъна в земята, точно на мястото, където би трябвало да се намира Ейдриън.

* * *

Грейди бе мъртъв, а стрелите продължаваха да долитат.

Уесли бе потресен. Вече се бе провалил. Не знаейки какво да прави, вдигна трилона, постави стрела и я пусна. Уесли не беше стрелец. Изстрелът му дори не полетя по права линия, а вместо това стрелата се завъртя бясно, падайки на пет ярда от него.

В центъра на арената Ейдриън отбягваше противника си, докато главатарят най-сетне бе атакувал Уайът. Ройс беше в далечината, борейки се с нещо невидимо, недалеч от мястото, където обердазът танцуваше и напяваше.

Нещата не се развиваха по план. Грейди беше мъртъв, а Ейдриън… Уесли видя воина да надига меча си за завършващ удар.

— Не! — изкрещя Уесли. Точно тогава острата експлозивна болка на стрела заля дясното му рамо и той падна на колене. Светът се завъртя. Очите му се замъглиха. Мъчително си пое въздух и стисна зъби, борейки се с мрака, обгърнал периферното му зрение. В ушите му избухна оглушителна тишина, поглъщайки звуците на тълпата.

Обердазът! В ума му изникна споменът от напътствията на Ейдриън. Гоблинският обердаза владее истинска магия, черна магия, той трябва да бъде първата ни цел.

Уесли стисна дръжката на меча си, налагайки си да не припадне. Нареди на краката си да го повдигнат. Треперейки, те бавно се подчиниха. Сърцето му се успокои, задиша по-дълбоко. Светът още веднъж се фокусира и ревът на тълпата се завърна.

Уесли погледна към шамана. Хвърли поглед към трилона и разбра, че няма да може да го използва. Опита се да вдигне меча, но десницата му не се помръдна. Премести оръжието в лявата ръка. Усещането бе странно, но тя имаше сила. Вслушвайки се в ударите на сърцето си, той закрачи напред, първоначално бавно, сетне все по-бързо. Нова стрела изсъска. Уесли държеше меча си високо, като гордо издигнато знаме. Шапката му падна, косата му се развя.

Нова стрела се заби на крачка пред него и той я пречупи на две, търчейки. Усети странно болезнено дръпване и осъзна, че вятърът духа в перата на забилата се в рамото му стрела. Съсредоточи се върху танцуващия шаман.

С крайчеца на окото си зърна далекобоеца да оставя лъка си и да изтегля оръжие. Твърде късно. Оставаха само няколко крачки. Обердазът танцуваше и пееше със затворени очи. Не беше видял приближаването на Уесли.

Уесли не забави крачка. Не си направи труда да поспре. Просто наведе острието си надолу, като че беше копие, втурнал се напред по подобие на прословутия си брат в турнирите. Само дето сега нямаше кон. Напрегна последните си сили. Мракът отново заплашваше да отнеме зрението му. Силата му изтичаше заедно с кръвта.