Читать «Изумрудената буря» онлайн - страница 153

С ураганен вой тълпата скочи на крака, сипейки овации.

Обръщайки се, Ейдриън видя Ройс да коленичи до проснатото тяло на Уесли. Трупът на далекобоеца лежеше до него. Ейдриън затича към тях, а Уайът отиде към Грейди.

Ройс поклати глава в мълчалив отговор на погледа на Ейдриън.

— И Грейди е мъртъв — оповести Уайът, когато се завърна.

Никой не продума.

Портите се отвориха и Ерандабон се появи на арената, ухилен широко. Следваше го Дърнинг, който се взря в тялото на Грейди. Ерандабон вдигна ръце към публиката, заликувала дори още по-силно. Той възторжено се приближи към бойците.

— Отлично! Отлично! Ерандабон е много доволен!

Ейдриън пристъпи напред.

— Отведи ни при кораба незабавно. Оставиш ли ме да размисля, лично ще те представя на Уберлин.

Глава 20

Кулата

Модина гледаше как Ариста изгаря кичура коса, застанала в тебеширения кръг. Двете наблюдаваха носещия се дим.

— Каква е тази воня? — запита влизащата Амилия, размахвайки ръка пред лицето си, последвана от Нимбус.

— Ариста прави магия, с която да намери Гаунт — обясни Модина.

— Прави магия — тук? — Амилия изглеждаше втрещена, сетне добави: — И проработи ли?

— Донякъде — отвърна Ариста с разочарован тон. — Някъде на североизток е, но не мога да определя точното местоположение. Това винаги ме е затруднявало.

Амилия се вцепени, хвърляйки обвинителен поглед към Нимбус.

— Нищо не съм казал — рече той.

Амилия се обърна към Ариста:

— Ако намериш Дигън Гаунт, какво планираш да правиш?

— Ще му помогна да избяга.

— Той е главнокомандващ на вражеска армия — тя се обърна към Модина. — Не виждам защо й помагаш да…

— Не се опитвам да го върна при войската му — намеси се Ариста. — Нуждая се от него, за да ми помогне да открия нещо — нещо, което само Наследникът на Новрон може да намери.

— Значи… двамата с Гаунт ще се махнете?

— Да — каза й Ариста.

— Ами ако бъдете заловени? Ще издадете ли императрицата?

— Не, разбира се. Никога не бих сторила нещо, с което да я нараня.

— Защо питаш това, Амилия? — Модина гледаше ту нея, ту Нимбус. — Какво знаеш?

Амилия се поколеба за частица от секундата, сетне каза:

— Серетски рицар стои на пост край северната кула.

— Не съм запозната с двореца ви. Това необичайно ли е? — запита Ариста.

— Там няма нищо за охраняване — обясни Амилия. — Това е затворническа кула, ала в никоя от килиите няма затворници. Но миналата нощ видях двама пазачи от четвъртия етаж да носят там котле със супа.

— На рицаря?

— Не — каза Амилия. — Отнесоха супата в кулата. Отидох там пет минути по-късно. Супата бе изчезнала с все котлето.

Ариста се изправи.

— Хранили са затворник, но ти каза, че такива нямало. Сигурна ли си, че всички килии са били празни?

— Абсолютно. Всички врати бяха отключени. Изглеждаше като че от доста време не е имало затворници.

— Трябва да отида в тази кула — заяви Ариста. — Бих могла да изгоря кичур в една от празните килии. Ако се намира наблизо, това може да ни насочи.

— Няма как да идеш там — каза й Амилия. — Трябва да минеш точно покрай рицаря на пост. Главната имперска секретарка може да го стори безнаказано, ала се съмнявам, че Вещицата от Меленгар би могла.