Читать «Изумрудената буря» онлайн - страница 150

Ново просвирване.

— Май стрелят по нас — каза Уесли, обръщайки се точно навреме да види как Грейди се строполява със стърчаща от гърдите му стрела. Падна на земята, давейки се и ритайки. Ръцете му панически посегнаха да издърпат стрелата. Пръстите му омекнаха. Мъчеше си да си поеме въздух. Нова стрела изсъска и прикова крака му към земята.

Уесли гледаше ужасѐн как Грейди потръпва, сетне застива.

* * *

Ройс вече бе близо до обердаза, когато рогът прозвуча. Дрънченето на стомана го уведоми за началото на боя. Бе се промъкнал покрай един от падналите блокове, търсейки позиция да мине в гръб на шамана, когато нещо във вятъра привлече вниманието му. Вече се вееше, отскачайки от нещо невидимо. Бърз взор към арената разкри само четирима гоблини — главатар, воин, обердаза и далекобоец. Ройс приклекна точно навреме, за да избегне прерязано гърло. Завъртя се, разсичайки въздуха с Алвърстоун. Обръщайки се, не видя нищо. Инстинктивно отскочи надясно. Нещо разсече наметалото му. Нанесе удар назад с лакът и бе възнаграден с месесто тупване. Сетне нещото отново изчезна.

Ройс се завъртя изцяло, ала не виждаше нищо.

В центъра на арената Ейдриън се сражаваше с воина, дордето Уайът примамваше главатаря, който все още не нападаше. Далекобоецът изстрелваше стрела след стрела. До него обердазът танцуваше и пееше.

Интуицията отново накара Ройс да се раздвижи, само че този път бе прекалено късно. Дебели силни ръце го сграбчиха, а тежестта го притисна. Краката му се подхлъзнаха и той падна, придърпан от окървавената земя. Обърна острието си и намушка, но то разсече само въздуха. Чувстваше как ноктести лапи се опитват да го притиснат. Ройс се изви като змия, лишавайки нападателя си от здрав захват. Многократно намушка сенчестото нещо, ала острието не попадна в плът. Тогава усети горещия дъх на гхазелския съкрушител.

* * *

Ударът на Ейдриън отскочи от щита на гоблина. Замахна с другото острие, но то бе отлично парирано. Воинът бе добър. Ейдриън не очакваше такова умение. Не само бърз и силен, но и отгатваше перфектно действията на Ейдриън. Воинът нанесе намушкващ удар и Ейдриън отстъпи назад и наляво. Гоблинът го удари с щита си по лицето, започнал да замахва дори преди Ейдриън да се извърне. Сякаш разчиташе мислите му. Ейдриън се олюля, отстъпвайки назад, за да си поеме дъх.

С освирквания тълпата изрази недоволството си от Галенти. До него Уайът продължаваше да си играе с главатаря. С номера си кормчията бе спечелил известно време. Главатарят бе твърде изплашен от Ройс, за да атакува, ала това нямаше да трае вечно. Ейдриън трябваше да довърши противника си бързо, само дето не бе убеден в победата си.

Воинът пристъпи напред и замахна. Ейдриън се завъртя наляво. Още веднъж противникът предугади действието му и посече ръката на Ейдриън. Последният отстъпи назад, приклякайки зад един голям каменен блок.

Тълпата задюдюка и заудря крака.

Нещо не беше наред. Воинът не би трябвало да е толкова добър. Формата му беше лоша, ударите му бяха неопитни, а все пак го надвиваше. Воинът атакува отново. Ейдриън отстъпи назад и се препъна в камък. Гоблинът още веднъж очакваше това и бе подготвил ритник, запратил Ейдриън в прахта.