Читать «Изумрудената буря» онлайн - страница 149

Не бяха нито хора, нито животни, нито нещо познато. Не изглеждаха да са рожби на този свят. Движенията им караха очите да се усъмнят, а мускулите им се извиваха неестествено. Носеха се на четири крака. Не ходеха, а търчаха, ноктите им потракващи върху камъните в прахта. Очите им проблясваха в мрака, светещи отвътре с гнусен жълтеникав блясък, излъчващ се иззад зениците. Огромни мускули се извиваха по гърбовете и по ръцете им. В устите им имаше множество редици остри зъби-игли, стърчащи на всички посоки.

Воинът и главатарят пристъпиха към центъра. Бяха едри, дори и приведени се извисяваха над Ейдриън и Уайът. Зад тях по-дребният обердаза, украсен с дузини шарени пера, танцуваше и напяваше.

— Мислех, че ще са по-дребни — прошепна Уайът на Ейдриън.

— Не им обръщай внимание. Те се надуват като жаби — опитват се да те сплашат — да те накарат да мислиш, че не можеш да спечелиш.

— Вършат добра работа.

— Воинът е онзи отляво, главатарят е вдясно — каза му Ейдриън. — Аз ще се заема с воина. Ти поеми главатаря. Опитай се да стоиш от лявата му страна, замахвай ниско, не се приближавай особено. Най-вероятно ще те убие, ако го сториш. И внимавай за стрелите на далекобоеца.

Откъм стените профуча запалена стрела, забила се в центъра на арената. Моментално забиха барабани.

— Това е нашият знак — рече Ейдриън и закрачи напред с Ройс и Уайът.

Гхазелският главатар и воинът вече ги чакаха в центъра. Всеки от тях носеше малко закривено острие и кръгъл щит. Просъскаха към Ейдриън и Уайът. Последният бе изтеглил сабята си, но Ейдриън нарочно крачеше към тях с прибрани оръжия. Това му спечели поглед от страна на Уайът.

— Това е моят начин да се издувам.

Преди да стигнат центъра, Ейдриън изгуби Ройс от очи, който се стопи в сенките извън сиянието на огньовете.

— Кога започваме? — попита Уайът.

— Ослушвай се за звук от рог.

Този коментар бе дочут от главатаря, карайки го да се усмихне. Той изцвърча към воина, който му отговори.

— Те не могат да ни разбират, нали? — изрецитира репликата си Уайът.

— Естествено — излъга Ейдриън. — Те са просто малоумни животни. Помни, искаме да ги привлечем напред, за да може Ройс да се промъкне зад тях и да убие главатаря. Той е този, когото трябва да убием първо. Той е техният лидер и без него са обречени. Просто отстъпвай назад и той ще те последва право в капана.

Още цвърчене и потракване.

Две пламтящи стрели се забиха в земята.

— Приготви се — прошепна Ейдриън, сетне много бавно изтегли двата си меча.

* * *

Прозвуча рог.

Уесли гледаше как Ейдриън и воина се сблъскват с дрънчене на метал. Ала Уайът отстъпи назад като танцьор, вдигнал в готовност късата си закривена сабя. Главатарят остана на място, душейки въздуха.

Грейди изстреля първата си стрела. Прицели се в далечната купчина танцуващи пера, но надхвърли целта.

— По дяволите — изруга той, поставяйки нова стрела.

— Прицели се по-ниско — сопна се Уесли.

— Да съм казвал, че съм стрелец?

Нещо просъска край ухото на Уесли. Грейди запрати втора стрела. Тя пак не достигна целта, забивайки се близо до финтиращия Уайът, който се опитваше да примами главатаря.