Читать «Изумрудената буря» онлайн - страница 148

И да имаше друго, никой не заговори. Затова легнаха да подремнат. След тренировката, дори и Уесли успя да заспи.

* * *

Арената представляваше огромна овална яма, заобиколена с каменна стена, зад която се издигаха пейки. Противниците излизаха на арената през две срещуположни врати. Огромни издигнати мангали осветяваха зоната. И арената, подобно на всичко останало в Замъка на четирите вихъра, бе пострадала от липсата на поддръжка. Огромни каменни блокове бяха паднали, край тях бяха пораснали дръвчета. Близо до центъра се бе заформил плитък кален вир. Отчасти потънал в земята гръден кош проблясваше на пламъците, а на забито в земята копие се хилеше череп.

Докато Ейдриън пристъпваше сред прахта, умът му се изпълни със спомени. Миризмата на кръв и ликуващата тълпа отвориха врата, която бе смятал за безвъзвратно заключена. Беше само на седемнадесет, когато за пръв път бе излязъл на арената, ала уменията му правеха победата сигурна. Беше по-умел, по-опитен — и тълпите го обожаваха. С лекота побеждаваше опонент след опонент. По-едри, по-силни мъже го бяха предизвиквали — и умирали. Когато се бе сражавал с отбори по двама и по трима, резултатите бяха останали непроменени. Тълпите бяха започнали да скандират новото му име, Галенти — убиец.

Бе пътувал из Калис, срещайки се с благородници, пирувайки на давани в негова чест трапези, наслаждавайки се на подарени му в израз на почит жени. Бе забавлявал домакините си с демонстрации на сила и храброст. Накрая битките бяха станали ужасяващи. Неколцина силни мъже не бяха достатъчни, за да го победят. Изправиха го срещу Гхазел и диви животни. Бе се сражавал с мечки, два леопарда, накрая и тигър.

Бе убил множество мъже без да се замисля, ала тигъра в Мандалин бе последното му сражение. Може би пролятата кръв най-сетне беше осъзната или бе узрял и надраснал желанието си за слава. Дори и сега не бе сигурен в истината и в какво искаше да вярва. Ала всичко се бе променило със смъртта на тигъра.

Всеки, с когото се бе сражавал, бе избрал да се бие, но не и котката. Гледайки как царственият звяр бере душа, за пръв път се почувства като убиец. Над него тълпите крещяха: „Галенти!“; едва сега бе осъзнал значението. Най-сетне разбра бащините си думи, ала Данбъри щеше да умре, преди Ейдриън да успее да се извини. Подобно на тигъра, баща му заслужаваше повече.

Сега, излизайки на арената, тълпата още веднъж скандираше името — Галенти! Ликуваха и гръмовно удряха крака в земята.

— Не забравяйте, мистър Уесли, стойте назад и пазете Грейди — каза Ейдриън, докато се събираха недалеч от мястото на черепа.

Другият вход се отвори и на арената излязоха Ба Ран Гхазел. По шокираните изражения на приятелите си Ейдриън можа да види, че дори и след описанието му, те не бяха подготвени за гледката. Всеки бе чувал да се говори за отблъскващите гоблини, ала никой не очакваше да види гоблин в действителност, още по-малко пък петима, издокарани в пълно бойно снаряжение, блеснало на червеникавата светлина.