Читать «Изумрудената буря» онлайн - страница 144

— Сядай! Сядай и яж! — каза Ерандабон на Ейдриън, дордето неколцина тенкински жени и момчета се разтичаха да им угодят. Като се изключат слугите, двамата бяха сами. Ерандабон откъсна кълка от огромна печена птица и посочи с нея към залива:

— Красива гледка, нали, Галенти? Петстотин кораба, петдесет хиляди глави — и всичко това командва Ерандабон.

— В цял Калис няма петдесет хиляди тенкини — отвърна Ейдриън. Гледаше със съмнение към трапезата, чудейки се дали измежду блюдата няма елфическо. Взе си малко плод.

— Не — рече пълководецът със съжаление. — Ерандабон трябва да се справя с Гхазел. Като мравки бликат от островите си. Ерандабон може да им се довери толкова, колкото би могъл на тигър, дори и ако Ерандабон го е отгледал от малък. Те са диви зверове, ала Ерандабон се нуждае от тях, за да постигне целта си.

— А тя е?

— Дръминдор — рече просто той, последвал думата с глътка вино, по-голямата част от което потече по брадичката му. — Ерандабон се нуждае от завет за бурята, Галенти, здраво място, безопасно място. Много луни мравките се бият за Дръминдор. Те знаят, че тя може да устои на идващите ветрове. Времето изтича, пясъкът се рони между стъклата, те са отчаяни да напуснат островите си. Ерандабон обещава, че може да им помогне да я завладеят. Би могъл да има петдесет хиляди, вероятно и сто хиляди мравки, Галенти. Островите гъмжат от тях, но Ерандабон трябва да се оправя с тези. Прекалено многото мравки развалят пикника, а, Галенти?

Прислужник допълни чашата с вино, която Ейдриън не бе докоснал.

— Какво знаеш за Мерик Мариус? — попита Ейдриън.

Ерандабон се изплю.

— Мръсотия. Прасе. Прасе, въргалящо се в мръсотията. Обещава оръжие… няма. Обещава храна за Многото… и няма. Прави трудно за Ерандабон да управлява мравките. Ерандабон желае смъртта му.

— Бих могъл да помогна с това, ако ми кажеш къде е.

Пълководецът се изсмя.

— О, Галенти, ти не заблуждаваш Ерандабон. За себе си ще сториш това, не за Ерандабон. Но няма значение. Ерандабон не знае къде е.

— Очакваш ли го да те посети отново? — не се отказваше Ейдриън.

— Не, нужда няма. Ерандабон няма да остане тук дълго. Това място е старо. Не е добро място за бурята — ритна повален къс гранит от балкона. — Ерандабон и мравките му ще отидат в голямата крепост, където Старите не ще могат да ни достигнат. Ерандабон ще гледа завръщането на боговете и изгарянето на света. Ти може да стоиш до Ерандабон. Може да поведеш мравките.

Ейдриън поклати глава:

— Дръминдор ще бъде разрушена. Няма да има крепост за теб и мравките. Ако освободиш мен и приятелите ми, ние ще предотвратим това.

Ерандабон зарева от смях.

— Галенти, голям шегаджия си. Мислиш, че Ерандабон е глупав като мравките? Защо разправяш такива лъжи на Ерандабон? Всичко би рекъл, за да избягаш с кучешките си приятели.