Читать «Изумрудената буря» онлайн - страница 145

Отхапа и последната мръвка месо и задъвка с отворена уста, от която хвърчаха парченца хрущял.

— Галенти, ти предлагаш на Ерандабон толкова много помощ. Трябва да виждаш колко е велик Ерандабон и да желаеш да му се понравиш. Ерандабон това харесва. Ерандабон знае нещо, което можеш да сториш.

— Какво е то?

— Има един гхазелски главатар — Узла Бар — пълководецът се изхрачи. — Той се противопоставя на Ерандабон. Оспорва контрол на мравките. Сега, като няма храна за Многото, той ще е голям проблем. Узла Бар атакува кервани от Аврин, краде оръжия и храната за Многото. Прави това да отслаби Ерандабон в очите на мравките. Узла Бар предизвиква Ерандабон на бой. Но Ерандабон не е глупав. Ерандабон знае, че никой от воините му не може да се мери със силата и бързината на Ба Ран Гхазел. Но тогава звездите се усмихват на Ерандабон и те довеждат тук.

— Искаш да се бия с него?

— Предизвикателството е по традицията на Гхазел. Ерандабон те виждал да се биеш така. Ерандабон смята, че можеш да победиш.

— С кого ще се бия? С теб?

Другият поклати глава и се изсмя.

— Ерандабон така не си цапа ръцете.

— Твоите воини?

— Че защо Ерандабон да си рискува воините? Ерандабон се нуждае от тях да контролира мравките. Ерандабон видя кучетата с теб. Те се бият добре. Пред лицето на смъртта всички кучета се бият добре. Ако поведеш кучетата, ще се бият добре. Ерандабон те е виждал да побеждаваш на арената и с по-лоши кучета. А ако загубиш — Ерандабон е същият като преди.

— И защо да го правя?

— Не предложи ли дважди помощ на Ерандабон досега? — той поспря. — Ерандабон вижда, че харесваш кучетата си. Но ти и те убихте много от хората на Ерандабон. Заради това трябва да умрете. Но… ако сторите това… Ерандабон ще ви остави да живеете. Стори го, Галенти. Небесата биха били по-мрачни без всичките си звезди.

Ейдриън се престори, че обмисля предложението. Чакаше толкова дълго, че Ерандабон се изнерви. Очевидно беше, че и за пълководеца от тази битка зависеше много.

— Отговори на Ерандабон сега!

Ейдриън помълча още няколко мига и сетне каза:

— Ако победим, искам да бъдем освободени незабавно. Няма да ни задържаш до пълнолунието. Искам кораб — малък, бърз кораб — зареден с провизии, готов за отплаване.

— Ерандабон е съгласен.

— Също така искам да потърсиш елфическо момиче на име Али. Би могла да е доведена с последната доставка от Аврин. Ако е жива, искам я тук.

Ерандабон изглеждаше изпълнен със съмнение, но кимна.

— Искам спътниците ми да бъдат освободени, с тях да се отнасят добре, както и всички наши оръжия да ни бъдат върнати.

— Ерандабон ще доведе кучетата ти тук, за да може да се нахранят. Ерандабон също ще даде и други оръжия, които може да ви потрябват.

— А останалите? Онези, които не се сражаваха с мен.

— Те не убили хора на Ерандабон, така че няма да умрат. Ерандабон се разбрал с тях. Те останат, докато сделката приключи. Неща се развият добре, пуска ги. Сделка пропадне — станат храна за Многото. Бива?

— Да. Съгласен съм.

— Отлично, Ерандабон е много доволен. Ерандабон още веднъж ще види Галенти да се бие на арената — пълководецът плесна два пъти с ръце и на балкона се появиха войници, всеки от тях понесъл благоговейно по един от мечовете на Ейдриън. Приближиха се и още, понесли остатъка от снаряжението им. Ерандабон взе дългия меч и го повдигна.