Читать «Изумрудената буря» онлайн - страница 146

— Ерандабон е чувал за прословутия меч на Галенти. Древно оръжие.

— Семейна реликва.

Подаде го на Ейдриън.

— Това… — рече военачалникът, поемайки кинжала на Ройс. — Ерандабон никога не е виждал подобно оръжие. На дребния ли принадлежи? Онзи, който се би до теб?

— Да — Ейдриън видя алчността в очите на Ерандабон. — Това е Алвърстоун. Не би искал да задържиш точно това оръжие.

— Не се биеш, ако Ерандабон задържи?

— И това — рече му Ейдриън.

— Онзи каз?

— Да. И както видя, отличен боец. Имам нужда от него и от оръжието му.

Ейдриън си закачи оръжията, отново чувствайки се себе си.

— Значи Тигърът на Мандалин ще се бие за Ерандабон.

— Така изглежда — рече Ейдриън, сетне въздъхна.

* * *

— И какви са правилата? — попита Ройс, оглеждайки кинжала си.

Слънцето бе оповестило началото на нов сив ден. Седмината се хранеха заедно на балкона. Храната — огризките на пълководеца — вече бе достойна за кучетата.

Ейдриън обясни:

— Битката ще бъде пет срещу пет. Мислех си, че Уесли и По ще са онези, които ще останат. Те са най-младите…

— Ще теглим жребий — твърдо заяви Уесли.

— Уесли, никога не сте се били с Ба Ран Гхазел преди. Те са изключително опасни. По-силни са от хората — и по-бързи. За да ги обезоръжи, човек трябва им клъцне ръцете.

— Ще теглим жребий — повтори Уесли. От един сух клон откъсна седем пръчици — две по-къси от останалите.

— Аз ще трябва да се бия. Това е част от сделката.

Уесли кимна и захвърли една от дългите пръчици.

— Аз също — каза му Ройс.

— Трябва да е справедливо — протестира Уесли.

— Ако Ейдриън се бие, то и аз ще го сторя — обяви Ройс.

Ейдриън кимна:

— Така че ще е между вас петимата.

Уесли се поколеба, сетне изхвърли още една пръчица и протегна юмрук. Първи посегна Уайът, който изтегли дълга клечка. Втори беше По, комуто се падна първата къса пръчица. Без да показва някакви емоции, той просто отстъпи встрани. Сетне Грейди изтегли дълга. Последен направи избора си Дърнинг, вземайки втората къса клечка. В юмрука на Уесли остана последната дълга пръчица.

— Кога ще се бием?

— По залез — отвърна Ейдриън. — Гхазел обичат да се бият в мрака. Това ни дава един ден да съставим плана, да се поупражняваме и да подремнем набързо, преди да се изправим срещу тях.

— Не мисля, че бих могъл да спя — каза им Уесли.

— Най-добре опитайте.

— Аз дори не съм виждал Гхазел — призна Грейди. — За какво иде реч?

— Ами — започна Ейдриън, — те имат смъртоносни зъби и ако им се удаде шанс, те повалят на земята и те разкъсват със зъби и нокти. Нямат никакви скрупули да те изядат жив. Всъщност… дори се наслаждават на процеса.

— Значи са животни? — попита Уайът. — Нещо като мечки?

— Не точно. Също са интелигентни и умеят да въртят оръжие — помълча за миг, давайки на останалите време да осмислят думите му, сетне продължи. — Обикновено изглеждат ниски, но това е подвеждащо. Вървят приведени, иначе изправени са колкото нас на ръст, понякога дори по-високи. Силни и бързи са, могат да виждат добре в мрака. Най-големият проблем…