Читать «Изумрудената буря» онлайн - страница 139

— Кои сте вие да се противопоставяте на Ерандабон? — заскандираха воините.

— Назад! — заповяда Ейдриън, избутвайки Уесли и останалите в ниша, която предоставяше поне малко закрила. Откачи една факла от стената и двамата с Ройс заеха защитна позиция.

Тенкините се впуснаха в атака, крещейки.

Ройс привидно избегна нападението, ала най-първият воин падна мъртъв. Ейдриън заби факлата в лицето на втория тенкин. Използвайки краката си, Ройс подхвърли меча на мъртвия към Ейдриън, който го улови тъкмо навреме, за да обезглави следващия.

Двама воини се впуснаха към Ройс, който просто се оказа на различно място от очакваното. Движенията му се сляха — и още двама се строполиха. Ейдриън пристъпи напред, докато Ройс сритваше оръжията на избитите към Уайът, Дърнинг и Уесли. Сега Ейдриън стоеше в центъра.

Трима нападнаха. Трима се свлякоха мъртви.

Останалите се отдръпнаха, смаяни. Ейдриън се въоръжи с още един меч.

Пляс! Пляс! Пляс!

Военачалникът вървеше към тях, ръкопляскайки ухилен.

— Това си ти, Галенти. Тъй хубаво е отново да си сред нас!

Глава 18

Котлето супа

Амилия се цупеше в кухнята, положила глава в ръцете си, опряла лакти върху масата на пекаря. Тук бе започнало всичко, когато бившата секретарка на Модина я бе завела в кухнята, за да я учи на обноски. Помнейки ужаса на тези отдавнашни дни, слисана тя осъзна, че онези времена бяха по-добри.

Сега в стаята на Модина се криеше вещица, която й наливаше глупости в главата. Тя беше чужденец, принцесата на вражеско кралство, а прекарваше с нея повече време, отколкото Амилия. Можеше да манипулира Модина по множество начини. Амилия се бе опитала да говори с императрицата, ала последната оставаше непоклатима в намерението си да помага на вещицата да намери Дигън Гаунт.

Амилия предпочиташе старите дни, когато Модина оставяше всичко на нея. Седейки, тя се чудеше какво да прави. Искаше да отиде при Салдур и да издаде вещицата, ала това щеше да навреди на Модина. Императрицата можеше никога да не се възстанови от подобно предателство, особено от Амилия, на която се доверяваше безрезервно. Загубата със сигурност щеше да прекърши крехкия й дух. Амилия съзираше чакащо бедствие в края на всеки път, който избереше. Чувстваше се като затворена в теглена от пощурели коне карета, лишена от възможността да достигне юздите.

— Какво ще кажеш да ти спретна малко супа? — попита я Ибис Тинли. Едрият мъж с оцапотена престилка разбъркваше огромна димяща тенджера, в която хвърли парчета целина.

— Прекалено ми е лошо, за да ям — отвърна тя.

— Не може да е толкова зле, или…?

— Нямаш си представа. Неконтролируема е. Страхувам се да я оставям сама. При всяко излизане от стаята й умирам от страх, че нещо ужасно може да се случи.

Беше късно и те бяха единствените в кухнята. Дълги сенки, хвърлени от пламъците на огнището, лазеха по стените. Кухнята бе топла и приятна, като се изключи неприятната миризма, носеща се от бълбукащата яхния на Ибис.