Читать «Изумрудената буря» онлайн - страница 138

— Мога ли да зная защо ще убивате Траник? — внезапно попита Булард, заставайки между двамата. — Онези от вас, които възнамеряват да избягат, биха оползотворили по-добре времето си в други дейности, които не включват накълцването на човек в килията му.

— Ще отнеме само секунда — увери го Ройс.

— Възможно, възможно, ала аз те моля да не го правиш. Не казвам, че не заслужава смърт, ала кой си ти, че да му я дадеш? Траник ще умре, и то доста скоро, предполагам, като се има предвид накъде сме се запътили. Ала мисията ни е жизненоважна не само за империята, но и за цялото човечество. Ще имаме нужда от него за успешното й завършване.

— Млъкни, дърт глупак! — изръмжа стражът.

Това привлече вниманието на Ройс, макар да не откъсваше очи от Траник.

— Каква мисия?

— Да открием много древна и изключително важна реликва, наречена Рога на Гилиндора, която ще е нужна твърде скоро, уви.

— Рогът? — повтори Ейдриън.

— Да. Предвид сегашните обстоятелства не смятам за разумно да изнасям уроци по история, ала е достатъчно да кажа, че е в интерес на всички ни Траник да остане жив — засега.

— Съжалявам — отвърна Ройс, — ала ще трябва да се оправяте без…

Вратата към отсека на килиите се отвори и двама войници с метални брони пристъпиха вътре. Виждайки мъртвия пазач, побягнаха обратно.

Ройс се втурна подире им. Бърни бързо затвори вратата на килията.

— Вървете! — подкани ги Булард.

Те изтичаха нагоре по стълбите. Докато стигнат върха, коридорът ехтеше от гръмки гласове.

— Измъкнаха се — изръмжа Ройс.

— Досетихме се от виковете — рече Ейдриън.

Намираха се на кръстопът. Еднакви коридори се простираха и в четирите посоки. Закрепени в стенни гнезда пламъци проблясваха на дълги интервали, оставяйки дълги сенчести отрязъци.

Ройс погледна назад към килиите и тихичко изруга.

— Пада ми се, задето се поколебах.

— Някаква представа накъде да тръгнем? — попита Уайът.

— Насам — каза Ройс.

Поведе ги с бърза крачка, сетне внезапно спря и им направи знак да се скрият в една стая. Миг по-късно притича отряд войници. Уесли понечи да тръгне, но Ройс го задържа. Минаха още двамина.

— Сега вече тръгваме — каза им той. — Но стойте зад мен.

Ройс продължи да крачи из множеството виещи се коридори, спирайки от време на време. Изкачиха се още два етажа и избегнаха друга група войници. Ейдриън видя изумлението от уменията на Ройс, изписано по лицата на останалите. Изглеждаше сякаш може да вижда през стените или знае разположението на всеки пазач. За Ейдриън това не беше нищо ново, но дори и той бе впечатлен от напредъка им, като се има предвид, че Ройс вървеше начело на цяло шествие.

Неочаквано се отвори врата и неколцина тенкини буквално се сблъскаха с Диладръм и един винтус. Ужасени, двамата затичаха по един коридор. Смаяните тенкини не бяха воини и бяха не по-малко изплашени от Диладръм, затваряйки се обратно в стаята. Ройс викна на Диладръм да спре, но нямаше ефект.

— По дяволите! — изруга първият, впускайки се подир Диладръм. Останалите се мъчеха да не изостават, търчейки слепешката след него. Завивайки, Ейдриън едва не помете Ройс, чийто път бе запречен от двама тенкини. Труповете на Диладръм и винтуса лежаха сред локва кръв. Малка армия отряза пътя им за отстъпление.