Читать «Изумрудената буря» онлайн - страница 137

— Сигурно би ви утешило да узнаете, че е малко вероятно императрица Модина да е издала тази заповед — каза му Ейдриън. — Познаваме я — срещали сме се, преди тя да стане императрица. Никога не би направила нещо подобно. Бях в двореца в деня, преди да отплуваме за Акуеста. Не тя е начело. Регентите стоят зад това.

— Едно нещо е сигурно — ако попречим на Мериковия план, няма да е нужно да го търсим повече. Той сам ще ни намери — додаде Ройс.

— Аз съм виновен за всичко — въздъхна Уесли. — Първата ми задача и ето до какво доведе.

— Не се укорявайте. Справихте се добре — потупа го по рамото Ейдриън. — Ала дългът ви е вече изпълнен. Изпълнихте задачата, възложена ви от вашия лорд. Сега всичко зависи от вас.

— Страхувам се, че не разполагам с много алтернативи — каза Уесли, оглеждайки килията.

— Колко остава до пълнолунието? — попита Ейдриън.

— Около две седмици, предполагам — отговори му Ройс.

— Твърде много време ще ни отнеме да пътуваме по суша. За колко ще стигнем дотам по море, Уайът? — поинтересува се Ейдриън.

— Загърбили вятъра, пътуването ще ни отнеме много по-малко от идването. Седмица и половина, може би две.

— Значи все още имаме време — рече Ейдриън.

— Време за какво? — попита Уесли. — Затворени сме в тъмницата на един побъркан, на края на света. Само да оцелеем ще бъде истинско постижение.

— Твърде сте песимистичен за един младеж — рече му Ройс.

Уесли се изсмя:

— Добре, матрос Мелбърн, как предлагаш да се промъкнем до пристанището, да отвлечем пълен с гоблини кораб и да отплаваме край армадата, когато дори не можем да излезем от тази килия?

Ройс леко побутна вратата и тя се отвори.

— Отключих, докато се оплаквахте — каза той.

Лицето на Уесли изразяваше удивлението му.

— Ти не си просто моряк, нали?

— Чакайте тук — рече Ройс, измъквайки се.

Нямаше го няколко минути. Не чуха нито звук. Когато се върна, следваха го По, Дърнинг, Грейди, Диладръм и винтусите. По кинжала на Ройс имаше кръв, в ръце държеше връзка ключове.

— Ами останалите? — попита Уесли.

— Не се притеснявайте, няма да ги забравя — рече с дяволита усмивка Ройс. Тръгна и останалите го последваха. Пазач лежеше мъртъв сред локва кръв, а крадецът вече се намираше при вратата на последната килия.

— Не ни трябва спасяване — долетя гласът на Дефо иззад вратата. — И аз самият можех да отворя, ако исках да изляза.

— Не съм тук, за да спасявам теб — каза Ройс, отключвайки.

Бърни отстъпи и изтегли кинжала си.

— Не се меси, Бърни — каза му Ройс. — Досега си изпълнявал задача. Това разбирам. Но застанеш ли между Траник и мен, нещата стават лични.

— Матрос Мелбърн! — сопна се Уесли. — Не мога да ти позволя да убиеш мистър Траник.

Ройс не му обърна внимание и Уесли се обърна към Уайът, който сви рамене в отговор.

— Той изгори цял кораб с елфи и е отговорен за изчезването на дъщеря ми. Нека умре.

Доктор Леви отстъпи настрана, оставяйки Траник с опрян в стената гръб, стиснал кинжала си. По стойката и начина, по който държеше оръжието, Ейдриън виждаше, че стражът не бе ножар. Траник се потеше, очите му бяха напрегнати.