Читать «Изумрудената буря» онлайн - страница 135

Уесли пристъпи напред, изваждайки писмото от куртката си, ала спря, забелязвайки счупения печат. Докато се колебаеше, пернат боядисан гърчавел му грабна писмото, изръмжавайки му като куче:

— Не приближава се до велик Ерандабон с нечисти ръце!

Пернатият подаде съобщението на военачалника, който го огледа за миг, очите му бясно въртейки се напред-назад. По лицето му изгря отвратителна усмивка, сетне разкъса бележката и започна да яде парчетата. Не му отне много време, а докато ядеше, никой не продума. Преглъщайки последната хапка, той вдигна ръка и рече:

— Заключете ги.

Уесли изглеждаше вцепенен, когато тенкински пазачи го сграбчиха.

— Какво става? — запротестира той. — Ние сме представители на Авринската империя! Не мож…

Ерандабон се изсмя гръмко, докато пазачите го влачеха.

— Почакай! — разнесе се друг глас. — Бе уредено! — Траник пъргаво избегна воините и се приближи разгневен. — На мен и хората ми трябва да бъде предоставен безопасен път. Тук съм да взема гхазелски водач, който да ни преведе през Гранданз Ог!

Ерандабон се изправи на крака и вдигна брадвата си, карайки Траник да застине насред крачка.

— Оръжия донесе ли? Храна за Многото даде ли на Ерандабон? — викна военачалникът.

— Корабът потъна! — викна Траник в отговор. — И сделката не се отнасяше до оръжията или елфите!

Долитащите откъм мрака звуци се усилиха. Изглежда притесняваха дори тенкините. Плешивият спря да чертае фигурите си и потрепери. Жената със змията ахна.

Ерандабон не им обърна внимание, докато ломотеше в ярост.

— Не! Отнасяше се до отворените врати на Делгос! А доказателства за това? Какви доказателства има Ерандабон? Стоите затворени и ако Дръминдор не падне, вие ставате храна за Многото! Ерандабон реши тъй! Кой си ти да се противопоставяш на Ерандабон?

— Кой си ти да се противопоставяш на Ерандабон? — заскандира тълпата. Военачалникът махна с ръка и тракането отново се усили. Пазачите пристъпиха напред с копия.

* * *

— Вече знаем какво е правела империята със събираните елфи — промърмори Ройс, прокарвайки пръсти по рамката на вратата.

Тенкините ги бяха затворили в тъмници, намиращи се в основата на крепостта. Прозорци нямаше. Единствената светлина се процеждаше през малката решетка на вратата, край която премигваха факли в железни поставки.

Ейдриън и Ройс имаха късмет да попаднат в една килия с Уесли и Уайът, а останалите бяха затворени в други подобни килии. Звукът от разговорите им долиташе като неразбираем шепот.

— Отвратително — рече Уесли, стоварвайки се на пода и отпускайки глава в ръцете си. — Признавам, че никога не съм имал слабост към онези с елфическа кръв — отправи извинителен поглед към Ройс, — ала това е гнусно отвъд всякаква представа. Империята да одобри такъв подъл и безчестен акт е… е…

— Вече знаем и за какво е флотилията в залива — рече Ейдриън. — Възнамеряват да нападнат Делгос и изглежда им донесохме заповедта за атака.

— Но Дръминдор е непревземаема по море — рече Уесли. — Смятате ли, че този Ерандабон знае това? Всички тези кораби ще бъдат изпепелени в мига, в който влязат в обсег.