Читать «Авемпарта» онлайн - страница 4

Уайът не каза нищо. Не се осмеляваше да помръдне или проговори. Не знаеше какво да мисли. Нещо, някак се бе променило. Неотменимостта на смъртта се бе отдръпнала стъпка назад, но сянката й все още бе заплашително видима. Нямаше си представа какво се случва и бе ужасѐн от мисълта за погрешна стъпка.

— Продал си кораба, за да купиш нея, нали? — предположи качулатият. — Но въпросът е от кого и защо?

Уайът се втренчи в лицето под качулката — суровост; лишена от състрадание пустиня. Смъртта бе там, на един дъх разстояние, една дума делеше вечността от спасението.

По-едрият мъж, онзи с трите меча, се пресегна и постави ръка на рамото му.

— От отговора ти зависи много. Но ти вече знаеш това, нали? Точно сега се опитваш да прецениш какво да кажеш и съответно се опитваш да отгатнеш какво искаме да чуем. Недей. Избери истината. По този начин ако си сбъркал, поне смъртта ти няма да е заради лъжа.

Уайът кимна. Затвори очи отново, пое си дълбоко дъх и каза:

— Купих я от човек на име Амброуз.

— Амброуз Муур? — запита екзекуторът.

— Да.

Уайът зачака, но нищо не се случваше. Той отвори очи. Кинжалът бе изчезнал, а мечоносецът му се усмихваше.

— Не зная колко ти е струвало онова момиченце, но това е била най-добрата ти инвестиция досега.

— Няма да ме убивате?

— Не днес. Все още ни дължиш сто златни тенента от онази работа — каза му хладно мъжът с качулката.

— Аз… не разполагам с толкова.

— Събери.

Светлина заля алеята, докато вратата към квартирата на Уайът се разтвори и Елдън изхвърча. Държеше огромната си двуръка брадва високо над главата си, докато крачеше напред с решителен вид.

Мъжът с трите меча бързо изтегли два от тях.

— Елдън, не! — изкрещя Уайът. — Те няма да ме убият! Спри.

Елдън поспря; с все още вдигната брадва, очите му ги обхождаха.

— Те ще ме оставят — увери го Уайът, сетне се обърна към двамата. — Нали?

Качулката кимна.

— Плати си дълга.

Докато мъжете се отдалечаваха, Елдън се приближи до Уайът и Али изтича навън, за да го прегърне. Тримата се прибраха обратно. Елдън бе последен, хвърляйки поглед на улицата, преди да затвори вратата след себе си.

* * *

— Видя ли колко беше голям оня? — Ейдриън запита Ройс, все още обръщайки се през рамо, като че гигантът можеше да се опита да ги изненада. — Никога не съм виждал подобен човек. Трябва да е поне седем фута, ами този врат, раменете, тази брадва! Биха ми трябвали две ръце само да я повдигна. Може би не е човек, може да е гигант или трол. Някои хора се кълнат в съществуването им. Срещал съм неколцина, които твърдят, че лично са виждали.

Ройс изгледа смръщено приятеля си.

— Добре де, предимно пияниците по кръчмите казват така, но това не значи, че не е възможно. Питай Майрън, той ще ме подкрепи.

Двамата се отправиха на север към моста Лангдън. Бе тихо. В почитаемия хълмист окръг Колнора, хората бяха по-склонни да спят нощем, вместо да се събират в таверни. Това бе домът на огромни търговци, благоденстващи бизнесмени, притежаващи къщи, които засенчваха много от именията на висшата аристокрация.