Читать «Авемпарта» онлайн - страница 5

Колнора се бе зародила като мизерна спирка за отдих, където търговските пътища за Уесбаден и Акуеста се кръстосваха. В началото фермер на име Холенбек и жена му бяха поили кервани тук и предоставяха място в плевнята си на търговците в замяна на стоки и новини. Холенбек бе имал усет за качеството и винаги бе избирал най-доброто.

Скоро фермата му се разраснала в странноприемница и Холенбек добавил магазин и склад, за да продава придобитото на преминаващите пътешественици. Търговците започнали да купуват парцели до фермата му и отворили свои собствени магазини, таверни и крайпътни заведения. Фермата прераснала в село, сетне в град, но керваните продължили да предпочитат Холенбек. Според легендата причината за това била съпругата му, прекрасна жена, която била не само необичайно красива, ала пеела и свирела на мандолина. Казваха, че изпод ръцете й излизали най-добрите сладкиши с праскови, боровинки и ябълки. Векове по-късно, когато никой не можеше да посочи точното място на фермата на Холенбек и малцина дори си спомняха за съществуването на такъв фермер, жена му продължаваше да бъде помнена — Колнора.

С годините градът процъфтявал, докато се превърнал в най-големият градски център в Аврин. Пазаруващите намираха тук последната мода, най-изящните бижута и най-разнообразният асортимент от екзотични подправки от стотици магазини и пазари. В добавка, градът бе подслонил едни от най-добрите занаятчии и можеше да се похвали с най-хубавите и най-посещавани странноприемници и таверни в страната. Артисти дълго се бяха събирали тук, подтиквайки Космос ДеЛур, най-богатият жител на града и покровител на изкуствата, да построи театъра ДеЛур.

Прекосявайки окръга, Ройс и Ейдриън се спряха рязко пред широката бяла дъска на театъра. Тя изобразяваше силуетите на двама изкачващи кула на замък мъже и надписа:

Конспирацията за короната

Как млад принц и двама крадци спасили кралство

ежедневни вечерни представления

Ройс повдигна вежда, докато Ейдриън прокара върха на езика си по предните си зъби. Спогледаха се, но никой не каза нищо и продължиха по пътя си.

Напускайки хълмистия окръг, продължиха по Бридж стрийт, докато теренът се преливаше в нанадолнище към реката. Прекосяваха редици складове — огромни сгради, обсипани с фабрични марки като кралски гербове. Някои бяха просто инициали, обикновено на новите неутвърдени търговци. Други изобразяваха търговски марки, като глиганската глава на компанията Бокант — опираща се на свинското империя, или диамантения символ на ДеЛур Ентърпрайз.

— Осъзнаваш ли, че той никога няма да може да ни плати? — попита Ейдриън.

— Не исках да си мисли, че се е отървал леко.

— Не си искал да си помисли, че Ройс Мелбърн е омекнал при вида на сълзите на малко момиченце.

— Тя не беше какво и да е момиче и освен това, той я е спасил от Амброуз Муур. Дори само за това си заслужи живота.

— Това винаги ме е обърквало. Как така Амброуз е още жив?

— Бил съм отклонен, предполагам — каза Ройс в своя нека не говорим за това тон и Ейдриън изостави темата.