Читать «Авемпарта» онлайн - страница 31

Тропане и чаткане оповести промяната на пътя в калдъръм. Преминаха през порта, от която принцесата можа да види само обичайните осветяващи стена факли или светлината от недалечен прозорец. Ариста бе разочарована. Бе учила за града в университета Шеридън и бе чакала с нетърпение да види древния център, някога управлявал света. След разпада на древната Новронска империя се разразили граждански войни и хората се разделили по древните апелански етнически линии, оформяйки четирите нации на Апеладорн: Трент, Аврин, Калис и Делгос. Във всяка една от тях различни военачалници се мъчели да надделеят над останалите в борба за земя и власт. След повече от три века войни, само един водач направил опита да обедини четирите нации под банера на обща империя. Гленморган Гхентски сложил край на епохата на граждански войни и чрез брилянтни и брутални завоевания обединил Трент, Аврин, Калис и Делгос. Нифронската църква застанала зад него, но напомнила на хората, че Гленморган не е Наследникът на Новрон, обявявайки го за защитник на вярата и стюард на Наследника. Заякчили съюза като установили седалището на църквата в Ерванон и построили величествената си катедрала до замъка на Гленморган.

Управлението на стюарда не продължило дълго. Според професора на Ариста, синът на Гленморган далеч отстъпвал на баща си и империята се сринала само седемдесет години след зараждането си — с предателството на Гленморган III от неговите благородници. Не след дълго Калис и Трент се отделили, а в Делгос била обявена република.

Ерванон бил почти изцяло разрушен в последвалите сражения. След приключването им, патриархът се преместил в единствената оцеляла част от великолепния дворец на Гленморган — Короносната кула. Оттогава кулата и града започнали да бъдат асоциирани с църквата и били обявени за най-свещеното място на света — след древната, ала изгубена новронска столица Персепликуис.

Каретата спря рязко, което разтърси пътниците, събуждайки Салдур и принуждавайки старата прислужница да ахне, докато съдържанието на кошницата й се разсипва по пода.

Кочияшът пусна спирачката, слезе и отвори вратата. Нахлулият влажен и студен въздух накара Ариста да потръпне. Тя слезе, схваната и неуверена, с леко замътена глава. Чувстваше се странно да стои на едно място. Намираха се в самата основа на Короносната кула. Тя погледна нагоре, от което главата й се завъртя. Дори и в този мрачен час, кулата се очертаваше ясно на нощното небе. Бе стъпила върху куполовиден хребет, наричан Гленморганския хълм — най-високата точка в радиус от много мили. Макар да не бе изкачила ни стъпало, Ариста се чувстваше застанала на върха на света, докато поглеждаше отвъд древната крепостна стена към разпрострялата се долина.