Читать «Авемпарта» онлайн - страница 29

— Нито капка не бе изгубена — каза самодоволно той. — За здравето на новия посланик. Нека ни накара да се гордеем — той вдигна чашата, отпи голяма глътка и се облегна назад с въздишка. — Била ли си в Ерванон преди, мила?

Ариста поклати глава.

— Струва ми се, че ще ти се стори духовно облагородяващо. Изненадан съм, че баща ти никога не те е водил тук. Това е поклонничество, което всеки член на църквата трябва да направи в живота си.

Ариста кимна, без да си прави труда да споменава, че покойният й баща не е бил особено набожен. От него се изискваше да участва в религиозните служби на кралството, но често пренебрегваше тези задължения, ако рибата кълвеше или ловците бяха забелязали елен в долината на реката. Разбира се, съществуваха и моменти, в които бе търсил утеха. Тя дълго се чудеше за смъртта му. Защо е бил в параклиса в онази нощ, когато проклетото джудже го е промушило? И по-важно, как вуйчо й Пърси е знаел че ще бъде там и е използвал тази информация, за да планира смъртта му? Това я бе обърквало, докато изведнъж осъзна, че не се е молел на Марибор или Новрон, а е говорел с нея. Бе годишнина от пожара. Датата, на която майката на Ариста бе умряла. Вероятно беше посещавал параклиса всяка година и Ариста се притесняваше от това, че вуйчо й е знаел за бащините й навици повече от нея. Притесняваше я също, че никога не си бе помисляла да се присъедини към краля.

— Ще имаш привилегията да се срещнеш с Негово Светейшество, архиепископът на Гхент.

Тя се изправи, изненадана:

— Олрик никога не ми е споменавал нищо за това. Мислех, че просто ще минем през Ерванон на път за Дънмор.

— Не е официална уговорка, но той би желал да види новия посланик на Меленгар.

— Ще се срещам ли и с патриарха? — запита притеснено тя. Неподготвеността за Дънмор бе едно, но среща с патриарха, без да е готова за това предварително, би била пълен крах.

— Не — Салдур се усмихна като зрител на прощъпалник. — Докато наследникът на Новрон не бъде открит, патриархът е най-близък до божия глас. Живее в уединение, говорейки само в редки случаи. Много велик, много свят човек. Освен това не можем да те бавим дълго. Не искаш да закъснееш за уговорката с крал Росуорт в Гламрендор.

— В такъв случай ще пропусна турнира.

— Не виждам защо — каза епископът след поредна глътка, оставила устните му бляскави.

— Ако бързам за Дънмор, няма да мога да бъда в Ерванон да…

— О, турнирът няма да се проведе в Ерванон — обясни й Салдур. — Тези прокламации, които несъмнено си видяла, показват, че от участниците се очаква да се съберат там.

— Тогава къде ще се проведе?