Читать «Авемпарта» онлайн - страница 166

Промъкна се до края на обгорената площ. В лагера не се виждаше никаква промяна. Доволен, че са се измъкнали незабелязани, той се отправи обратно към реката. Озова се на пътеката, отвеждаща към фермата на семейство Ууд и останките от старата сграда. Необяснимо защо, огънят не го бе достигал и всичко си стоеше непроменено. Или не, имаше една промяна: в средата на двора, където за пръв път бяха видели точещия коса старец, на земята се издигаше могила. Обграждаха я камъни, откъснати от стените на къщата. В края на продълговатата купчина имаше забита дъска с прогорения в нея надпис:

ТЕРЪН УУД

Фермер

Ройс едва различи надрасканите впоследствие думи:

Баща на императрицата

Усети го, докато четеше думите — ледени тръпки, накарали го да настръхне. Някой го наблюдаваше. С крайчеца на окото си забеляза фигура сред дърветата. Друга стоеше отляво. Зад себе си усети още присъствия. Обърна глава, фокусирайки очи върху тях — нищо. Пред него имаше само дървета. Хвърли поглед наляво и също не видя нищо. Застана неподвижно, ослушвайки се. Нито клонка се пречупи, нито листо прошумоля, но усещането не го напускаше.

Махна се от поляната, влезе в храсталака и заобиколи. Движеше се толкова тихо, колкото му позволяваха уменията, но не намери никого.

Ройс стоеше объркан. Потърси следи на местата, където бе видял фигурите, но не откри — дори огънато стръкче трева. В крайна сметка се отказа и се върна при останалите.

— Всичко наред ли е? — запита Ейдриън, възседнал Мишка и улавящ слънцето с широкия си снежнобинтован гръб.

— Предполагам — отвърна крадецът, докато яхваше коня си.

Поведе ги на югозапад покрай хълмовете близо до водопада, следвайки еленска пътека, прорязала гъстата гора. Същата пътека, която бе открил по време на диренето си за тунел към кулата. Ейдриън и Моувин се справяха по-добре от очакваното, макар и двамата да потръпваха от болка, когато конете им пристъпеха погрешно.

Ройс продължаваше да наднича през рамо, но не видя нищо.

В напредналия следобед бяха напуснали гората и открили главния път, отвеждащ на юг към Олбърн. Тук спряха, за да прегледат превръзките на ранените. Моувин бе започнал да кърви отново, но не беше нищо сериозно и Магнус показа, че и като медицинска сестра го бива не по-малко от ковачеството. Ройс прерови дисагите и откри подходяща за Ейдриън риза.

— Не би трябвало да имаме проблеми — каза им Ройс, докато ровеше из инвентара им. — С малко късмет ще сме в Медфорд след седмица.

— Бързаш, нали? — каза Ейдриън.

— Може да се каже.

— Мислиш си за Гуен?

— Мисля си, че е време да й разкрия някои неща за себе си.

Ейдриън се усмихна и кимна.

— Смяташ ли, че Тракия ще бъде добре?

— Изглежда Томас се грижи доста добре за нея.

— Дали наистина ще я направят императрица?

— Никакъв шанс — Ройс поклати глава и му подаде ризата. — Какво възнамеряваш да правиш сега? — обърна се към джуджето той.

Джуджето сви рамене:

— Имаш предвид, ако не ме убиеш?

— Нямам такова намерение, но старият ти работодател, църквата, може да го стори, след като вече си против нея. Ще те преследват: точно както ще сторят с Ейдриън и Моувин. А без подкрепата на църквата, сам няма да оцелееш дълго. Градовете в Аврин не са особено гостоприемни за твоя вид.