Читать «Авемпарта» онлайн - страница 168

Майкъл Дж. Съливан

Белстрадови: рицарски род от Чадуик, включващ сър Бректън и Уесли.

Белънтайн: управляваща династия в графство Чадуик.

Бернум: река, пресичаща град Колнора.

Бетами, крал: говори се, че бил погребан с коня си.

Блекуотър: фамилно име на Ейдриън и баща му Данбъри.

Блитин: замък в Олбърн.

Бокант: семейство, изградило доходоносен бизнес около търговията със свинско; втори най-богат търговски род в Колнора.

Ботуик: фермерско семейство от Далгрен.

Бректън Белстрад, сър: син на лорд Белстрад, рицар на Чадуик, смятан от мнозина за най-добрия рицар в Аврин.

Бродрик Есендън: основател на династията Есендън.

Бърнис: слугиня на принцеса Ариста.

Валин, лорд: възрастен меленгарски рицар, известен с храбростта и куража си, но лишен от стратегически умения.

Вандън: пристанищен град в Делгос, средище на фирмата „Подправки Вандън“: първоначално пиратско убежище, преминала в легалност след обявяването на Делгос за република.

Венлин, патриарх: глава на нифронската църква по време на разпада на Новронската империя.

Вернес: пристанище на устието на река Бернум.

Вилан: обвързан със земята и притежаван от феодален владетел.

Винс Грифин: основател на село Далгрен.

Галеаннон: кралство в Аврин, управлявано от Фредрик и Джоузефин.

Галевир: река, очертаваща южната граница на Меленгар с кралство Уоррик, вливаща се в морето до рибарското селище Роу.

Галенти: калианска дума.

Галиен, архиепископ: висш църковен служител.

Галилин: провинция на Меленгар, управлявана от граф Пикъринг.

Гиларабрин: елфически военен звяр.

Гинлин, брат: монах, винар; дал обет да не докосва нож.

Гламрендор: столица на Дънмор.

Гленморган: 326 години след сриването на Новронската империя, този жител на Гхент обединил четирите нации на Апеладорн; основател на университета Шеридън; създател на големия път, свързал севера и юга; построил замъка в Ерванон (от който е останала само Короносната кула).

Гленморган II: син на Гленморган. След смъртта на баща си, младият неопитен император разчитал на духовенството да му помогне в управлението на империята. Те от своя страна го накарали да делегира огромни правомощия на църквата и лоялните на нея благородници. Тези аристократи се противопоставяли на защитаването на Делгос срещу нападенията от Ба Ран Гхазел в Калис и от Дакка, твърдейки, че заплахата ще увеличи делгоската зависимост от империята.

Гленморган III: внук на Гленморган. Малко след поемането на властта опитал да възстанови контрола над кралството на дядо си, като повел армия срещу силите на гоблините, достигнали югоизточен Аврин. Разгромил ги в битката при Вайлън Хилс и обявил намеренията си да се притече на помощ на Тур Дел Фур. Страхувайки се от нарастващата му мощ, на шестата година от управлението му неговите благородници го предали и го затворили в замъка Блитин. Църквата го обвинила в ерес и бил екзекутиран. Това довело до разпада на т.н. империя на стюарда. По-късно църквата заявила, че била заблудена от благородниците и анатемосала мнозина от тях, повечето от които приключили по неприятен начин живота си.