Читать «Авемпарта» онлайн - страница 165

— Наистина? — Салдур скриви лице. — Няма значение, ще го променим. В крайна сметка тя вече ни принадлежи.

* * *

Ройс се огледа. Никакви пазачи не бяха останали. Неколцина все още обикаляха върха на хълма, но те бяха твърде далеч и можеха да бъдат игнорирани. Доволен, той се промуши под платнището на бялата шатра. Вътре откри Тобис, Ейдриън, Моувин и Хилфред, лежащи на койки. Ейдриън бе гол до кръста, с бинтована гръд и глава, но беше буден и седеше. Моувин, макар и блед, бе в съзнание. Превръзките му бяха снежнобели. Хилфред приличаше на мумия и Ройс не бе сигурен дали телохранителят спи или не. Ариста се бе привела над него.

— Чудех се кога ще дойдеш — каза Ейдриън.

Ариста се обърна:

— Да, очаквах да се появиш доста по-рано.

— Съжалявам, знаете как е, когато човек се забавлява. Губиш представа за времето. Впрочем отново намерих оръжията ти. Знаех колко си разочарован, когато не са при теб. Можеш ли да яздиш?

— Ако мога да ходя, защо не? — той вдигна ръка и Ройс му подложи рамо, помагайки му да се изправи.

— Ами аз? — запита Моувин, придържайки страната си, докато се изправяше.

— Трябва да вземете и него — заяви Ариста. — Убил е двама от хората на Гай.

— Ще се справиш ли с ездата? — попита Ройс.

— Поне мога да се задържа на седлото.

— Ами Тракия? — поинтересува се Ейдриън.

— Нея не я мисли — каза му Ройс. — Тъкмо минавах покрай епископската палатка. Томас настоява да я обявят за императрица.

— Императрица? — шашна се Ейдриън.

— Убила е гиларабрина пред очите на дякона. Предполагам е направило впечатление.

— Ами ако не го сторят? Не можем да я оставим.

— Не се притеснявайте за Тракия — каза Ариста. — Аз ще се погрижа тя да е добре. Вие трябва да изчезвате.

— Терън искаше поне едно от децата му да успее — промърмори Ейдриън, — обаче императрица?

— Побързайте — каза Ариста, докато помагаше на Ройс да изправи Моувин на крака. Прегърна нежно и целуна всеки един от тях, сетне ги избута като майка, пращаща децата си на училище.

Магнус докара пред шатрата три оседлани животни. Джуджето се огледа нервно и прошепна:

— Мога да се закълна, че видях пазачи да наблюдават по-рано шатрата.

— Така е — отвърна Ройс. — Три коня — прочел си ми мислите.

— Сметнах, че и на мен ще е нужен един — отвърна джуджето, посочвайки към скъсените стремена. Намръщено погледна към Моувин. — Сега изглежда ще трябва да взема още един.

— Остави — прошепна Ройс. — Ще яздиш с Моувин. Не пришпорвай и внимавай той да остане на седлото.

Ройс помогна на Ейдриън да се покатери на сива кобила, сетне прихна.

— Какво има? — запита боецът.

— Мишка.

— Какво?

Ройс посочи към коня, върху който седеше партньорът му.

— От всички налични за кражба животни, джуджето е избрало Мишка.

Ройс ги поведе надалеч от лагера, насочвайки конете през обгорената земя, където дебелият слой пепел заглушаваше звука от копитата им. Оглеждаше се за пазачи. Не се разнесоха викове, никой не вдигна тревога и скоро се шмугнаха в гората. Веднъж озовали се там, той се насочи обратно към реката, за да заблуди евентуални преследвачи. Отведе ги в плитка долчинка близо до Нидвалден и им нареди да чакат там, докато той се върне.