Читать «Авемпарта» онлайн - страница 164

— Как така?

— Националистическото движение на Дигън Гаунт доказа, че те имат сила. Графове, барони, дори крале се страхуват от влиянието, което някой от простолюдието би могъл да окаже. Една негова дума би могла да предизвика селско въстание. Би се наложило лордовете да избиват собствените си хора — собствените си източници на доходи — само за да поддържат реда. Това ги изправя пред нежелателната алтернатива между бедност и смърт. Земевладелците биха направили почти всичко, за да избегнат подобна ситуация. Какво би станало, ако се възползваме от това? Селяните отдават почит на църквата, следвайки ученията й като божествена истина. Какво по-вдъхновяващо от това да им бъде предложен лидер, откъснал се от тяхната многолика утроба? Водач, който е един от тях и е в състояние да разбере напълно съдбата на бедните, немитите, онеправданите. Тя не само е селянка-кралица, но и Наследникът на Новрон и всички онези прелестни очаквания, които вървят в комплект. Наистина, в най-тъмния час Марибор още веднъж ни изпрати божествен водач, който да ни изведе от мрака.

Бихме могли да разпратим бардове, които да повтарят епичната история за чистата, непокварена девойка, убила елфическия демон, срещу когото дори лорд Ръфъс бил безсилен. Ще го наречем Напаст Ръфъсова. Да, допада ми — много по-лесно от непроизносимото гиларабрин.

— А тя ще може ли да следва поверената й роля? — запита Гай.

— Видя я. Та тя е почти в безсъзнание. Не само че няма дом, приятели или близки, пари или собственост — тя е и емоционално опустошена. Ако докопа отнякъде нож, подозирам, че би си прерязала китките. Най-хубавото е, че веднъж обявим ли я за императрица, веднъж сдобием ли се с ревностната подкрепа на хората, никой благороден земевладелец няма да посмее да ни се противопостави. Можем да направим каквото планирахме да сторим с Ръфъс. Само дето вместо грозно убийство, просто ще я омъжим. Новият съпруг ще управлява като император, а нея ще заключим нейде в тъмна стая и ще я показваме на зимните изложения.

Гай се усмихна.

— Смяташ ли, че патриархът ще се съгласи? — попита го Салдур. — Бихме могли да изпратим куриер днес.

— Не, това е прекалено важно. Аз самият ще отида. Ще потегля веднага щом мога да яздя. Междувременно…

— Междувременно ще обявим, че обмисляме възможността момичето да е наследника, но че първо трябва да проведем пълно проучване. Това ще ни осигури месец. Ако патриархът се съгласи, ще разпратим агитаторите си да пръснат слухове сред хората, че църквата е принуждавана от благородници и монарси да не обявява момичето за наследник. Хората ще се отрекат от враговете ни и ще настояват тя да стъпи на трона още преди да сме я обявили официално.

— Тя ще бъде идеалната марионетка — заяви Гай.

Салдур вдигна поглед, представяйки си бъдещето.

— Непорочно момиче, свързано с митична легенда. Красивото й име ще бъде навсякъде и ще бъде обожавана — епископът поспря и се замисли. — Впрочем как се казва?

— Ако не се лъжа, Томас я наричаше… Тракия.