Читать «Авемпарта» онлайн - страница 163

Епископът погледна Гай:

— Как допусна това да се случи?

Стражът, който седеше с превързана през рамо ръка, настръхна:

— Загубих седмина добри хора и едва се измъкнах жив. Не бих нарекъл това допускане.

— И как по-точно група селяни надвиха прословутите серети?

— Не селяни. Двама бяха от рода Пикъринг, а също и Ейдриън Блекуотър беше там.

— За Пикърингови разбирам, но Блекуотър? Той е прост главорез.

— Не, той и партньорът му са нещо повече от това.

— Ройс и Ейдриън са отлични крадци. Доказаха това в Меленгар и сетне в Чадуик. Бедният Арчибалд още изпада в истерия при мисълта за тях.

— Не — каза Гай. — Има и друго. Блекуотър владее тешлорски умения, а приятелят му Ройс Мелбърн е елф.

Салдур премигна.

— Елф? Сигурен ли си?

— Минава за човек, но съм убеден.

— И това е вторият път, когато ги намираме заедно с Есрахаддон — загрижено промърмори Салдур. — Този Ейдриън още ли е тук?

— В болничната палатка е.

— Незабавно постави охрана.

— Наредих да бъде охраняван още от мига, в който го завлякохме там. Трябва да обърнем внимание на момичето. Ако не направим нещо, тя може да ни посрами — каза Гай и леко измъкна меча от ножницата. — Скърби за загубата на баща си. Не би било изненадващо, ако се хвърли от водопада в пристъп на отчаяние.

— А Томас? — запита Салдур, докато посягаше за нова порция къпини. — Очевидно е, че той няма да си държи устата. И него ли ще убиеш? Под какъв предлог? Ами всички останали в лагера, които го чуха как цяла сутрин бръщолевеше как тя била наследника? Всички ли ще убием? Ако го сторим, кой ще носи багажа ни обратно до Ерванон? — запита усмихнато.

— Не виждам нищо смешно — сопна се Гай, прибирайки изцяло меча си.

— Може би защото не гледаш от правилната перспектива — рече му Салдур. Гай беше добре обучено и жестоко куче-пазач, но му липсваше въображение. — Ами ако не я убием? Ако я направим императрица?

— Селянка? Императрица? — присмя се Гай. — Да не си си изгубил ума?

— Въпреки политическото му влияние, смятам че никой от нас, включително патриарха, не беше особено доволен от избора на Ръфъс. Той беше глупак, разбира се, но също и упорит, могъщ глупак. Всички подозирахме, че може да се наложи да бъде убит след около година, което щеше да породи хаос из новосъздадената империя. Колко по-добре би било да имаме императрица, която ще прави каквото й бъде наредено още от самото начало?

— Но как бихме могли да я популяризираме сред аристократите?

— Няма да го правим — каза Салдур и на сбръчканото му лице изгря усмивка. — Вместо това ще се съсредоточим върху простолюдието.