Читать «Дъщери на мрака» онлайн - страница 98

Куин даже преглътна. Това беше първият път, когато Аш го виждаше разколебан.

— Ти наистина си го направил — каза той. В тона му се прокрадна неприкрито уважение и искрена изненада.

„Знаеш ли, Куин, не смятам, че си чак толкова корав, за колкото се представяш — мислеше си Аш. — В края на краищата, колкото и да се опитваш да се държиш като Старейшина, ти си само на осемнайсет. И винаги ще бъдеш на осемнайсет, а следващата година аз ще бъда по-голям от теб.“

— Виж ти — каза Куин, премигвайки бързо. — Добре… Действително съм впечатлен.

— Да, просто реших да взема нещата в свои ръце. Нали разбираш, тя беше отишла твърде далече.

Тъмните очи на Куин се отвориха малко по-широко.

— Признавам… не смятах, че си чак толкова безмилостен.

— Някои неща просто трябва да бъдат направени. Заради семейната чест, разбира се.

Куин се прокашля леко.

— Ами… върколакът?

— Погрижих се и за него. — Аш заобиколи дивана и дръпна едно одеяло в кафяво и бяло от експонат № 2 — овъгления и разкривен труп на Вълка. Мери-Линет изпадна в истерия, когато Аш настоя да го измъкнат от колата, а ноздрите на Куин сега леко потрепваха, докато го гледаше. — Съжалявам, мирише на изгоряла козина, нали? Аз самият малко се поопуших, докато го държах в огъня…

— Изгорил си го жив?

— Е, това е един от традиционните методи…

— Добре, а сега върни одеялото на мястото му — каза Куин и Аш откликна на молбата му.

— Както виждаш, погрижил съм се за всичко. Няма замесени смъртни и не е необходима никаква чистка.

— Да, прав си… — Куин още не можеше да откъсне поглед от одеялото. Аш реши, че моментът е подходящ.

— И между другото, оказва се, че момичетата са имали напълно законно основание за идването си тук. Те просто са искали да се научат да ловуват. В това няма нищо незаконно, нали?

— Какво? О, да. — Куин погледна леля Опал и най-накрая завъртя глава към Аш. — И сега, когато вече знаят как става това, ще се върнат обратно.

— Да, но по-късно. Те все още не са напълно подготвени… и затова остават.

— Остават?

— Да. Виж, тук аз съм главата на семейството нали? И казвам, че остават.

— Аш…

— Крайно време е Нощният свят да има преден пост в този район, не мислиш ли? Виждаш какви неща се случват, когато не държим под контрол нещата. Резултатът е семейство от отцепили се върколаци, които бродят наоколо. Някой трябва да остане тук и да удържа крепостта.

— Аш… не можеш да заточиш на това място хора на Нощта. Тук не можеш да се храниш с нищо друго, освен с животни, а смъртните са единствената компания, на която можеш да разчиташ…

— Да, работата е неприятна, но някой трябва да я върши. Освен това самият ти наскоро каза, че не е хубаво да прекараш целия си живот на един остров.

Куин се вгледа в него й каза:

— Е, не мисля, че да живееш тук е много по-добре.

— В такъв случай така им се пада на сестрите ми. Може би след няколко години ще оценят предимствата на острова. И тогава ще могат да предадат работата на някой друг.

— Аш… никой друг няма да дойде тук.