Читать «Дъщери на мрака» онлайн - страница 100

— Не точно…

— Напротив, повърна — каза Джейд спокойно и безгрижно.

Марк погледна настрани. Мери-Линет забеляза, че те продължиха да се държат за ръце.

— Доколкото разбирам, ти не възнамеряваш да станеш вампир — каза Аш на Марк.

— Ъ-ъ… да речем, че няма да бъде скоро.

Аш се обърна към Мери-Линет.

— А какво ще кажеш за жителите на града? Трябва ли да вземем някакви мерки?

— Знам какво става в Брайър Крийк, защото тази сутрин разговарях с Бъни Мартен. И освен това се радвам, че тя не се оказа вампир.

— Аз винаги съм го знаел — каза Марк.

— Добре, ето какво се случва накратко. — Мери-Линет вдигна пръст във въздуха. — Първо, всички знаят, че Джереми е изчезнал. Собственикът на бензиностанцията не го е виждал от вчера и е отишъл да го търси в караваната му. Там, между другото, са намерили много странни неща. Но на този етап не знаят нищо друго, освен че е изчезнал.

— Добре — каза Роан.

Мери-Линет вдигна още един пръст.

— Второ, татко съжалява, но не е изненадан, че колата ми е експлодирала. Клодин предричаше това от цяла година. — Още един пръст. — Трето, господин Кимбъл няма представа какво или кой е убил коня му, но е по-склонен да смята, че е било животно, а не човек. Вик Кимбъл е убеден, че това е работа на Саскуоч. Той и Тод са изплашени до смърт и искат да се махнат от Брайър Крийк завинаги.

— Да запазим тогава минута мълчание, за да покажем колко много ще ни липсват — каза Марк тържествено и издаде смешен звук с език.

— Четвърто — продължи Мери-Линет, вдигайки следващия пръст. — Вие момичета, рано или късно ще трябва да споменете, че леля ви не се е върнала от нейната „кратка почивка“. Но може да не го правите веднага. Никой не идва тук и затова никой няма да забележи, че я няма. Освен това, мисля, че спокойно можем да погребем нея и Джереми. Дори ако някой се натъкне на тях, какво би намерил — мумия, която изглежда най-малко на хиляда години, и вълк. Никой няма да може да свърже телата с изчезналите хора.

— Бедната стара леля Опал — каза Джейд, все така безгрижно. — Но в крайна сметка тя ни помогна, нали?

Мери-Линет я погледна. „Да, така е — помисли си тя. — Очите й изглеждат сребърни, когато се присмива над смъртта. Джейд също е истинска дъщеря на Нощта.“

— Леля ви действително ни помогна. И на мен ще ми липсва — каза Мери-Линет на глас.

— Значи, всичко е уредено — заключи Кестрел.

— Така изглежда — рече Аш не особено уверено. — Куин ме чака долу на пътя. Казах му, че ще ни трябват няколко часа да се погрижим за нещата тук и да се сбогуваме.

Настъпи мълчание.

— Аз ще те изпратя — каза Мери-Линет накрая.

Те тръгнаха към предната врата и когато излязоха навън в здрача, Аш затвори вратата след тях.

— Все още можеш да дойдеш с мен, знаеш това.

— С теб и Куин?

— Аз ще го отпратя. Или ще замина и утре ще се върна за теб. Или ще се върна и ще остана…

— Трябва да отидеш и да разговаряш с баща си. И да направиш така, че сестрите ти да бъдат в безопасност. Знаеш го.

— Добре, ще се върна след това — каза Аш с нотки на отчаяние в гласа си.