Читать «Силата ТЕ» онлайн - страница 16

И двата хладилника бяха нови. И двата блестяха на лунната светлина. Вратите им бяха облепени с кафяви лепенки. Не бяха включени; в стаята още нямаше електричество. Колкото до миризмата, тя бе ужасно неприятна.

Анджела покри носа и устата си с ръка, прекоси стаята и застана пред хладилниците. Исусе, от тази миризма можеше направо да повърне. Като че ли идваше от по-близкия хладилник.

Тя бръкна в джоба на престилката си, извади фенерче и го включи. Стаила дъх, започна да маха лепенката. Чудеше се какво може да вони така. Изведнъж се завъртя и едва не изпусна фенерчето. Вратата на кухнята беше отворена и там стоеше една жена.

Беше слаба, с червена кожена чантичка в едната ръка и с пазарска торба в другата. Държеше торбата пред лицето си. Лявата й китка бе украсена с гривна, добре позната на Анджела, както и на всеки друг, който познаваше жената. Това беше имитация на злато и нефрит, копие на италианския оригинал. Гривната сигурно бе единственото украшение, което жената притежаваше, тъй като никой не беше я виждал да носи друго бижу.

Елизабет Куан.

— Изгаси светлината. — Гласът от вратата се чу като дрезгав шепот.

С разтуптяно сърце Анджела изключи фенерчето и го пусна в джоба си. Но преди стаята да потъне в мрак, забеляза познатата синя рокля и обувките с връзки. Елизабет Куан, същество с добре установени навици. Малката китайка беше закъсняла. Но както казваше кръстникът и, всичко е простено и забравено. Щастливата и просълзена Анджела се втурна да я прегърне.

Леон Баколод вървеше спънато в неудобните обувчици. Влезе в кухнята и затвори вратата зад себе си. Една стъпка вдясно и той излезе от петното лунна светлина. Облегна се на стената и зачака в сянката. Сега държеше торбата отстрани.

Анджела беше почти до него, когато той хвърли червената чантичка на пода. После размаха пазарската торба и удари Анджела в лицето.

Изумената жена усети ужасна болка в главата, завъртя се и залитна към стълбата. Той пак вдигна торбата и я удари в дясното слепоочие. Тя падна по очи. Дясната й ръка претърколи кутия с разредител за боя върху нея. Светлосинкавата течност се разля по мръсния под и се смеси с кръвта й и с дългата й коса.

Подпалвачът сграбчи торбата си с две ръце, притисна я до гърдите си и застана над падналата жена. „Очаквам чиста работа“ — каза сладкодумният китаец. Е, точно това щеше да получи. Баколод нито харесваше, нито мразеше Анджела Рамос. Вярно, тя винаги се заяждаше за едно или за друго. Но, от друга страна, работата в „Таалтекс“ не беше точно като повик от Бога. Трябваше да признае, че тази жена имаше доста кураж.

Чиста работа. Баколод извади кутията с бензин от торбата и удари Анджела още веднъж, после остави кутията на пода и си пое дълбоко дъх. Сърцето му подскачаше лудо в гърдите; ръцете му трепереха като на парализиран старец. Молеше се на Девата да не получи пристъп.

Разтърси буйно глава. Добър начин да си съживи мозъка. От тръскането черната перука се смъкна на челото му и закри очите му. След като нагласи перуката, той прекоси стаята и клекна пред хладилника, към който се бе насочила Анджела. Сложи ръка на пода й опипа зад предния ръб. Намери ключа, стана и разкъса лепенката. Под нея имаше малка ключалка, инсталирана от самия Баколод. Той отключи вратата и я отвори.