Читать «Силата ТЕ» онлайн - страница 18

Но първо.

Запали един последен „Голоаз“, вдиша дима, после се наведе и го пусна върху обляната с терпентин коса на Анджела Рамос. Малки сини пламъчета тръгнаха по плитката, после обхванаха раменете, косата и лицето й. Напълно възбуденият Баколод бръкна под роклята си, сграбчи пениса си с две ръце и започна да мастурбира с бесен ритъм. Свърши за секунди, олюля се, пое си дълбоко въздух и беше толкова щастлив, щастлив, щастлив.

Той избърса ръце в роклята си и тръгна несигурно към вратата. Изведнъж спря на място. Чантичката му. Не беше свикнал да носи чантичка. Исусе, за малко щеше да я забрави. Къде, по дяволите, изпусна това дяволско нещо?

Така. Хвърли я на пода, защото бързаше да очисти Рамос. И веднага се зае да пали пожара. Опипването в тъмното не беше лесна работа, но най-накрая намери чантичката.

Лош късмет. Тя бе паднала върху метална кутия и се беше отворила от удара. Монети, портфейл, броеница, ключове, всичко се бе разпиляло в шибаната метална кутия. Обезумелият Баколод падна на колене и започна да рови с треперещи ръце из разпилените пирони, болтове, отвертки и клещи. Ровеше във всички посоки в безумен опит да открие вещите си. Когато откриеше нещо, веднага го пъхаше в чантичката си и едва сдържаше сълзите си. Не трябваше да си позволява това забавяне.

Буум!

Звукът се чу отляво. Баколод го разпозна веднага и се ужаси. Погледна през рамо и видя тялото на Анджела Рамос обвито в пламъци. Изведнъж я намрази толкова, че ако можеше, щеше да я убие отново. Намрази я, защото пламна страшно бързо, по-бързо отколкото той беше преценил. Намрази я, защото след секунди цялата кухня щеше да избухне в пламъци.

Гледаше с болезнено възхищение как езиците на оранжево-сините пламъци тръгват от трупа на Анджела Рамос и плъзват по пода. Беше преценил, че бараките ще изгорят за минути; бяха направени от стар, изсъхнал дървен материал. Но не смяташе, че ще е вътре, когато това стане. Грабна чантичката от пода и затръшна вратата след себе си. Хукна по коридора, като полагаше огромни усилия да не се препъне с неудобните си обувки.

За секунди излезе от бараката, спря само за да заключи външната врата с дубликат от оригиналния ключ, който бе измъкнал по-рано от чантичката. Ръцете му трепереха; едва успя да уцели ключалката. После, обезумял от страх, мина край закръгления пазач с огромни уши, който стоеше на входа. Не обърна внимание на поканата му да изпушат току-що свита цигара от ливанска марихуана, примесена с опиум.

Минути по-късно в бараката за инструменти вече беше по шорти и чорапи до коленете. Наведе се до прозореца и погледна пожара. За миг нищо друго нямаше значение; страхът изчезна напълно. Гледаше пламъците, а тялото, умът и душата му се изпълваха с щастие. А когато беше щастлив, нямаше време да се страхува.