Читать «Силата ТЕ» онлайн - страница 15

Анджела затвори вратата на кухнята, седна на едно стъпало и стъпка цигарата. Помисли да телефонира на Елизабет Куан, която живееше съвсем наблизо със семейството си. Идваше на работа с автобус. Но единственият монетен телефон в бараките беше много стар и не работеше. Повреди се днес следобед и вече трябваше да е поправен, още нещо, което я вбесяваше.

Бараките бяха съвсем тихи, като се изключи бръмченето на електрическите вентилатори в самостоятелните стаи. Не се чуваше момичешко бърборене, касетофони, вода в тоалетните, затръшване на врати. Тук живееха петдесет и една жени. Те или спяха, или бяха твърде изтощени. В „Таалтекс“ се работеше на няколко смени и всички работнички редуваха дневните и нощните смени на всеки две седмици. Този нередовен график нарушаваше съня на жените и водеше до психически и емоционални разстройства. Всички се нуждаеха от повече почивка.

Кръстникът й беше прав, разбира се. Понякога тя ставаше твърдоглава, даже дебелоглава. Но не сляпа и глупава. Да накара „Таалтекс“ да плати за убийството на сестрите й бе нещо, което бе обмислила добре. И беше решила, че след като не може да се самоубие заради смъртта на Нелия и Сара, няма друг избор, освен да отмъсти за тях.

Това не означаваше, че не обърна внимание на предупрежденията на кръстника си за Черния генерал. Може би идеята да напусне островите колкото може по-скоро беше добра. Да приеме предложението на кръстника си и да замине с него за Америка. Без Гринго Арбенз, който да стои между нея и „Таалтекс“, щеше да се справи трудно във Филипините. Той беше нейният ангел хранител, нейната защита. Беше започнала да харесва дебелака. Благодарение на него тя стана Света Анджела, любимка на медиите и народна героиня.

Разсеяно подритна празна кутия от бира. Кутията се претърколи назад, после се върна. Подът бе затрупан с боклуци, фасове, дърводелски инструменти и гипсов прах, останал след работниците. Освен миризмите на боя и терпентин се усещаше и някаква воня, която тя не можа да разпознае. По нейно настояване тази стая, по-рано използвана като склад за мебели, сега бе превърната в кухня. След завършването й жените щяха да могат да се хранят тук, а не в главната зала, където колегите им често ги подлагаха на сексуален тормоз.

В никоя от другите бараки нямаше кухня, нито пък се предвиждаше да има. Тази кухня бе устроена само за да се постигне компромис с Анджела. Сега трябваше да се бори и за кухни в другите бараки.

В нейната барака нямаше трапезария; жените трябваше да се хранят в тесните си стаички или в коридора. Трябваше да се сменят при готвенето. Но жените, някои от тях не по-възрастни от тринадесет, не трябваше да бъдат опипвани и натискани, когато се появяха в главната зала. Никой не трябваше да избира между сексуалния тормоз и глада. А и кой, по дяволите, можеше да работи на празен стомах?

Анджела престана да си играе с празната бирена кутия и се вгледа в двата хладилника от другата страна. Оттам идваше ужасната воня. Даже двата отворени прозореца не можеха да я потиснат. Най-напред тя не я усети заради миризмите на боя и терпентин. Пък и умът й беше зает с Елизабет Куан. Сега започна да души.