Читать «Силата ТЕ» онлайн - страница 14

Междувременно Анджела била изложена на огромна опасност, каза той. Трябвало да напусне Филипините. Колкото по-скоро, толкова по-добре.

Тя въздъхна:

— Аз не съм Рамбо. — Не беше смела и определено не бе щастлива от това, че Черният генерал се е намесил в живота й. Но имаше дълг към мъртвите си сестри и макар да й се искаше да избяга, не можеше да го направи. Две седмици, каза, после щяла да помисли за заминаване.

Две седмици можело да се окажат твърде много, подхвърли кръстникът й. Всеки луд си има план и Черният генерал не правел изключение. Откъде можеха да знаят, че той няма да атакува Анджела още тази седмица?

Тя се извини:

— Не мога да тръгна сега. — Първо, Елизабет Куан не можеше да й даде записите с информацията за прането на пари, преди един от надзирателите да излезе в отпуск. А това щеше да стане след два дни. Анджела не мислеше да ходи никъде без тези записи. Не и когато бе толкова близо до целта си — да накара „Таалтекс“ да платят за убийствата на Нелия и Сара. — Ако търсиш риба — пошегува се тя, — защо да се катериш по дърветата? — Мястото, където можеше да си върне на „Таалтекс“, беше тук, не в Хонконг.

— Значи си решила да не послушаш съвета на стареца — каза кръстникът й. — За мен не е изненада, че си предана на делото си. Баща ти винаги казваше, че ти си най-силната от трите принцеси. За него ти беше боец и мечтател, който си мисли, че може да хвърли камък към небето и да улучи звездите. Не, любов моя. Няма да губя времето и на двама ни, за да те убеждавам да тръгнеш. Нелия и Сара означаваха толкова много за теб.

Но след като вземела записите, Анджела веднага трябвало да напусне страната. Просто да се махне от проклетите Филипини. Тя винаги щяла да държи на истината, а Черният генерал — на лъжата. Сблъсъкът бил неизбежен.

Той продължи:

— Черният генерал, повярвай ми, е изключително жесток и безмилостен към всички. За нещастие ти никога не даваш мира на хора като него. И още нещо, трябва да запомниш една мъдрост — човек може да си прави планове, но само съдбата може да ги изпълнява. Внимавай, скъпо момиче. Много внимавай!

В кухнята на бараката Анджела Рамос запали още една цигара, после погледна часовника си. Наближаваше полунощ, а Елизабет Куан още я нямаше. Дяволите да я вземат тази малка китайка. Изморената Анджела щеше да си легне, ако момичето не се появеше. Притесняваше се, че не бе виждала Елизабет Куан във фабриката от вчера сутринта, когато под душовете в бараката си уредиха тази среща. Но може би напразно се тревожеше.

Тя се отдалечи от прозореца, отвори вратата на кухнята и пак погледна в тъмния, празен коридор. Елизабет Куан я нямаше. Влизането в заграждението беше проста работа, ако си жена. Трябваше само да минеш покрай един пазач на входа. Бараките не се заключваха. Но къде, по дяволите, се губеше Елизабет Куан?