Читать «Посвещаването» онлайн - страница 70
Л. Дж. Смит
Запленена, Каси наблюдаваше как Фей крачи наоколо и тя отново й напомни за дива котка. Приличаше й на хищник, затворен в клетка.
— Може пък някои от онези млади момичета да не са били толкова щастливи — каза Фей. — Кой знае? Но както и да е, една зима няколко от тях започнали да се събират, за да си предсказват бъдещето. Едно от тях имало робиня, която идвала от Западните Индии и умеела да врачува. Не било позволено, разбира се. Било грешно. Но въпреки това го правели. Помагало им да убиват времето през дългите скучни зимни вечери. — Фей погледна Ник изпод гъстите си черни мигли, сякаш му намекваше, че би могла да му предложи по-увлекателни занимания. После продължи с печална интонация: — Но бедните им пуритански мозъчета се терзаели. Те се почувствали виновни. Накрая едно от момичетата получило нервен срив. Разболяло се, започнало да бълнува и си признало всичко. Вестта се разнесла бързо и останалите девойки се насадили на пачи яйца. В онези времена никак не било добре да те хванат да се занимаваш със свръхестественото. На възрастните това не им харесвало. Затова бедните малки пуритански момичета трябвало да посочат някого с пръст.
Фей изпъна напред като пистолет дългия си пръст със заострен ален нокът и обходи с него слушателите си. Накрая го спря пред Каси, която го погледна и вдигна очи към Фей.
— И те го направили — продължи Фей със сладък глас, дръпна пръста си и направи жест, сякаш прибира меч в ножницата си. — Посочили робинята от Западните Индии и още няколко старици, които не харесвали. Жени с лошо име в селото. И когато ги посочили, ги нарекли… — За да внесе повече драматизъм, тя направи пауза и вдигна глава към луната, увиснала на небето. После върна погледа си върху Каси. — Нарекли ги… вещици.
През групата премина вълна от възбуда, горчива ирония и възмущение. Всички поклащаха отвратено глави. Каси усети косите на тила й да настръхват.
— И знаете ли? — Погледите на публиката се приковаха омагьосани във Фей. Тя се усмихна бавно и прошепна: — Това свършило работа. Никой не ги обвинил за техните игри с предсказанията. Всички били прекалено заети да издирват вещиците в малката им общност. Единственият проблем бил — продължи Фей и свъси черните си вежди, — че онези пуритани не можели да разпознаят вещица, дори и да видели такава. Те преследвали жените, които им се стрували необикновени — или твърде независими, или… богати. Имуществото на осъдените вещици трябвало да бъде конфискувано и затова гонението им се оказало доста доходоносно. Ала през цялото това време истинските вещици живеели под носовете им. Защото, нали разбирате — тихо каза Фей, — в Салем наистина имало вещици. Това не били бедните жени и мъже, срещу които хората повдигали обвинения. Но на вещиците не им харесвало какво се случва и няколко от тях дори опитали да прекратят съдебните дела, но това като че ли пораждало подозрения към тях самите. Прекалено опасно било дори да си само приятел на някой от затворниците.
