Читать «Посвещаването» онлайн - страница 69

Тя огледа лицата около себе си, осветявани от лунната светлина и трепкащите пламъчета на свещите.

— Мисля — каза тя, — че вече знам. Поне част от нещата.

— О, така ли? — Фей повдигна вежди. — Защо не ни разкажеш тогава?

Каси погледна Диана, която кимна.

— Ами, на първо място — започна Каси колебливо, — знам, че не сте Клуб на почитателите на Мики Маус.

Последва кискане.

— Най-добре да не го забравяш — измрънка Дебора. — И скаутска организация не сме.

— Знам… — Каси замълча. — Знам, че можете да палите огньове, без да използвате кибрит. И че не използвате растенията само за салати. — Фей огледа ноктите си с невинен вид, Лоръл се усмихна печално. — Знам, че можете да накарате неодушевени предмети да се мърдат.

Този път Фей се ухили. Дебора и Сюзан си размениха самодоволни погледи, а Сюзан просъска:

— С-сссссс…

— Знам, че в училище всички се боят от вас, дори възрастните. Страхуват се от всеки, който живее на „Кроухейвън Роуд“.

— И ще се страхуват все повече — вметна Дъг Хендерсън.

— Знам, че използвате камъни за премахване на петна…

— Кристали — промълви Диана.

— … и че в чайовете ви има не само чаени листа. И знам… — Каси преглътна и после продължи: — че можете да бутнете някого, без да го докосвате, и да го накарате да падне.

Този път последва мълчание. Неколцина погледнаха към Фей. Тя вирна брадичка и с присвити очи се взря в океана.

— Права си — каза Диана. — Много си научила само от наблюдения… а и ние явно сме позанемарили бдителността си. Но смятам, че е редно да чуеш цялата история от самото начало.

— Аз ще я разкажа — обади се Фей. Когато Диана я погледна несигурно, добави: — Защо не? Обичам хубавите истории. А тази със сигурност я знам.

— Добре — съгласи се Диана. — Но, моля те, опитай се да се придържаш към темата.

— Няма проблем — невъзмутимо рече Фей. — Сега да видим, откъде да започна? — Тя се замисли за миг с наклонена глава, после се усмихна и започна: — Имало едно време едно малко странно градче на име Салем. В него живеели странни малки пуритани — праволинейни, трудолюбиви, честни, смели…

— Фей…

— Точно като някои хора тук, които всички познаваме — довърши Фей, без да се притеснява от прекъсването.

Тя се изправи, отметна на гърба си великолепната си черна грива, очевидно наслаждавайки се на всеобщото внимание. Закрачи напред-назад на фона на развълнувания океан, а черната й копринена блуза се плъзна и оголи едното й рамо.

— Тези пуритани били преизпълнени с малки чисти помисли… или поне повечето от тях. Някои може и да са били нещастни с малкия си скучен пуритански живот — само работа, никакви забавления, дрехите им стигали до тук — Фей показа шията си, — а в неделите висели по шест часа в църквата…

— Фей — прекъсна я Диана.

Фей не й обърна внимание.

— Ами съседите? — продължи тя. — Всички тези съседи, които те наблюдават, сплетничат и те следят, за да се уверят, че нямаш някое копче повече на роклята си или че не се усмихваш по пътя си. В онези дни човек трябвало да бъде смирен, да свежда очи и да прави каквото му се каже, без да задава въпроси. Ако си момиче, де. Дори не можело да си играеш с кукли, защото се смятало, че те са от дявола.