Читать «Силата» онлайн - страница 76
Л. Дж. Смит
Този път обаче атмосферата беше различна. Червените свещи бяха махнати от тоалетката и на тяхно място имаше купища листове. Върху леглото до безжичния телефон стоеше пейджър. Работен тефтер лежеше пред огледалото, а пръснатите наоколо дрехи бяха внимателно подбрани за ролята на секретарка, която Фей играеше напоследък.
Стаята беше наситена с напрежение. Начин на живот, тип А. Приличаше повече на Порша, отколкото на Фей.
— Предполагам познаваш Порша Бейнбридж. Тя и Сали ме отвлякоха преди два дни — започна Каси.
Фей й хвърли развеселен поглед от огледалото.
— Сигурна съм, че е било достатъчно само да отвориш малката си красива уста и да извикаш. И татко щеше на мига да ти се притече на помощ.
Каси се опита да скрие отвращението си.
— Не искам неговата помощ — преглътна тя.
Фей сви рамене.
— Може би по-късно.
— Не, Фей. Няма да има по-късно. Не искам да го виждам повече. Ако знаеш, че съм била отвлечена, значи знаеш и какво търсеха. Намерихме инструментите на посветените. — Каси наблюдаваше отражението на Фей в огледалото, но сега тя се завъртя и я погледна в очите. — Те ти принадлежат — изрече отчетливо тя. — Ти си водач на сборището. Сборището обаче ще се бие с… Черния Джон.
— Дори не можеш да изречеш името му. Не е толкова трудно. Тате, татко, татенце. Наричай го както искаш, той едва ли ще има нещо против…
— Не ме слушаш, Фей! — почти извика Каси. — Държиш се направо нелепо…
— О, тя знае сложни думи!
— … а нещата са сериозни! Убийствено сериозни. Той убива хора. Само това може да прави, Фей, да мрази и да убива. Сигурна съм. Усещам го. Теб само те баламосва.
Фей присви златисти очи. Вече не изглеждаше толкова весела.
— Познавам те от достатъчно време, Фей. Много пъти искрено те мразех. Никога обаче не съм си представяла, че ще се превърнеш в нечия стенографка. Помниш ли, веднъж ме попита дали искам на гроба ми да пише: „Тук лежи Каси. Тя беше… добра“? Е, ти искаш ли на твоя да е гравирано: „Тук лежи Фей. Тя беше чудесна секретарка“?
Една от ръцете на Фей — ноктите й все още бяха дълги, но напоследък лакът й беше розов, а не аленочервен — стискаше силно тоалетката. Челюстта й беше стегната и тя гледаше втренчено златистите си очи в огледалото.
Пулсът на Каси се ускори.
— Преди, като те погледнех, виждах лъв. Черно-златист лъв. Сега виждам… — тя сведе поглед към краката си — … котенце. Мацето на някакъв богаташ.
Зачака напрегнато. Може би… може би… връзката, която беше възникнала помежду им по време на церемонията със свещите, щеше да бъде достатъчно силна. Може би Фей беше достатъчно горда, достатъчно независима…
Очите на Фей срещнаха нейните в огледалото. После поклати глава. Лицето й беше безизразно, устните — стиснати.
— Знаеш къде е изходът — каза тя.
Котетата се заплетоха в краката на Каси, когато се обърна да си ходи, и тя усети острите им като бръсначи нокти.
