Читать «Силата» онлайн - страница 75

— Можем ли вече да ви пуснем? — обърна се Адам към Крис.

— Ще се държите ли разумно? — добави Дебора към Дъг.

Братята Хендерсън отвърнаха нещо нечленоразделно и когато ги пуснаха се изправиха с почервенели лица и блеснали като пламък на горелка очи.

— Ще пипнем копелето — каза тихо Дъг.

— Ако ще и това да е последното, което ще направим — съгласи се също толкова тихо Крис. Каси се надяваше, че говорят за Черния Джон.

— Ами Джефри? — попита Диана.

Каси сви рамене.

— Не знам как Шон го е завел в котелното…

— Като е казал, че ти си там, може би — вмъкна Лоръл.

— … успял е някак и може да се е промъкнал зад него и да го е удушил с въжето… Не, Шон е прекалено нисък. О, не знам как го е направил…

— Накарал е Лавджой да седне и да се наведе напред — предположи Ник с дрезгав глас. — Поне аз така бих направил, ако искам да удуша някой по-висок от мен. Вижте, тъмната енергия е била в Шон и може да му е вдъхнала нечувана сила. Може някак да е успял да му наниже примката и да го провеси на тръбата.

На Каси й прилоша.

— Вярно е… Нито Шон, нито Джефри бяха в залата малко преди убийството. После изведнъж Шон се появи на дансинга и дойде право при мен. Аз избягах в котелното… и намерих Джефри.

— Май трябва да говорим с Шон — каза Диана.

— Не — заяви изненадващо категорично Адам. — Точно това не трябва да правим. Ако говорим с него сега, Черния Джон ще разбере, че знаем. Ако не казваме нищо обаче, ако играем играта и се правим, че нищо не подозираме, може да му пробутаме невярна информация. Ще му казваме лъжи и той ще ги предава на Черния Джон.

— Като например, че не знаем кога Черния Джон ще действа — предложи Дебора и тъмните й очи заблестяха. — Или че се ужасяваме от Черния Джон… Или че не знаем какво да правим с инструментите… че не сме подготвени…

— Или че сме се скарали помежду си — допълни Лоръл. — Че не можем да се разберем и сме в задънена улица.

— Да! А всъщност ще сме готови за него. В колко часа е затъмнението, Мелани? — попита Адам.

— В шест и четирийсет вечерта. Точно тогава трябва да се появи обвита в сенки луна.

— Обвита в сенки луна — повтори тихо Каси. — Май се сещам защо е избрал точно този момент. — „Самият той е сянка“ добави наум тя.

— А дотогава трябва да се правим, че сме объркани, ужасени и скарани — обобщи Мелани.

— Няма да е особено трудно — каза Сюзан и вдигна вежда.

— Трябва обаче да говорим с един друг човек — обади се Каси. — Без да издаваме тайните си. Някой от нас трябва да се срещне с Фей.

— Избираме теб — заяви Ник. — Няма по-подходящ за тази работа. — И той намигна на Каси, но някак мрачно.

— Имаме нужда от теб.

— Сигурно — отвърна лениво Фей, оглеждайки се в огледалото. Тя пробваше различни прически — завиваше косата си на тила, хващаше я високо горе или на врата. Каси не беше влизала в стаята на Фей от нощта, в която беше направила пръстен от червени камъни около кристалния череп и беше освободила тъмната енергия, убила Джефри. Стаята беше разкошна и пищна както винаги: тапетите с тучни пълзящи цветя, леглото с възглавничките, стерео уредбата е най-различни скъпи екстри. Котетата вампири на Фей се увиха за пореден път около глезените на Каси.