Читать «Силата» онлайн - страница 77

После си тръгна.

* * *

— Да й дадем време до девети — предложи Диана. — Може да промени мнението си.

— Може — отвърна Каси, но в гласа й нямаше много надежда.

— Да изчакаме и Шон до девети — каза Адам.

Следващите седем дни в училище минаха без неприятности. Проблеми имаха само помежду си.

В гимназия „Ню Салем“ членовете на клуба си говореха, само за да се скарат един с друг. Така и не отпразнуваха рождените дни на Лоръл на първи и на Шон на трети декември. Според отчаяната Диана, с нито един от двамата не можело да се говори и организирането на тържество било невъзможно. Каси виждаше как ги гледат, чуваше слуховете и знаеше, че бяха успели. Опита се да се държи, доколкото е възможно, като старата Каси — срамежлива, мълчалива, плашлива или притеснена. Ролята й беше чужда, беше като стара кожа и нямаше търпение да се отърве от нея. За момента обаче, бяха заблудили Шон. Успяха дори да хвърлят прах в очите на Фей.

— Чух, че с Ник сте скъсали — обърна се Фей към нея един ден в коридора. Златистите й очи бяха топли и доволни.

Каси се изчерви и отмести поглед.

— И като гледам, клубът никак не го бива без мен — продължи Фей, буквално мъркайки от удоволствие.

Каси се сви.

— Може да дойда някой път… За следващото честване на пълнолунието например. Ако изобщо ще правите нещо.

Каси вдигна рамене.

Фей излъчваше самодоволство.

— Ще се забавляваме зверски — заключи тя. — Помисли си.

Когато Фей се отдалечи, Каси видя Сали Уолтман на поста си в коридора. Приближи се към нея възможно най-незабелязано.

— Готови сме за девети, както ни каза — промълви Каси. — Би ли направила още нещо за нас?

Сали се огледа неспокойно.

— Той кара всеки да следи всеки. Никой не е в безопасност…

— Знам, но ако на девети направи нещо необичайно, нали ще ни кажеш? Когато започне да действа? Моля те, Сали. Всичко, което ти разправих за него, е истина.

— Добре — съгласи се Сали и хвърли поглед наоколо. — Върви си, моля те. Ще се опитам да ти пратя съобщение, ако науча нещо.

Каси кимна и бързо се отдалечи.

Утрото на девети беше сиво и ветровито. В такива дни на Каси й се искаше да се сгуши пред камината. Вместо това обаче си сложи топли дрехи — дебел пуловер, ръкавици, яке. Нямаше представа срещу какво щяха да се изправят, но искаше да е готова за екшън. В раницата, при тетрадките за училище, сложи и Книгата на сенките.

Излизаше от часа по френски, когато Сали й пресече пътя.

— Ела с мен, ако обичаш — нареди червенокосото момиче с рязък заповеден тон и Каси я последва в празния кабинет на медицинската сестра наблизо. Сали веднага смени тона. — Ако ме хванат с теб тук, с мен е свършено — прошепна напрегнато тя, с поглед, забит в матовото стъкло на вратата. — Слушай сега: чух Брансуик да говори с приятелката ви Фей. Ти може би ще знаеш за какво става въпрос, но аз нищо не разбирам. Обсъждаха някакъв инцидент на моста… Щели да закарат празен училищен автобус и кола или две коли. Той каза: „Трябва да горят само около час. Дотогава водата ще се е вдигнала достатъчно“. Имаш ли представа за какво става въпрос?