Читать «Силата» онлайн - страница 78

Л. Дж. Смит

— Нещо такова би блокирало пътя към континента — рече Каси бавно.

— Да, но защо? — попита нетърпеливо Сали.

— Не знам. Ще разбера. Сали, може да се наложи да ти предам нещо. Ела в столовата на обяд.

— Добре, но там не можем да говорим. От онази нощ на поляната Порша ме гледа странно… Мисля, че подозира нещо. Братята й бяха полудели и тя не повярва и на дума от онова, което каза за Брансуик. Ако ме хване с теб, съм мъртва.

— Ще си мъртва, ако не говоря с теб — отвърна й Каси. — Хайде, върви. Ще изляза след малко.

Каси отиде до старата сграда по естествени науки тичешком. На втория етаж я чакаха останалите членове на клуба без Фей и Шон — те не знаеха за срещата. Планът беше да отвлекат Шон веднага след обяда, независимо дали бяха научили нещо повече за плановете на Черния Джон.

— Все пак разбрахме нещо ново — едва промълви останалата без дъх Каси и седна на една щайга. — Слушайте. — И им разказа онова, което Сали й беше споделила.

— Е, това обяснява всичко — обади се Дебора, когато Каси приключи. — Току-що видях как той и Фей излязоха от училище, а секретарката каза, че нямало да са тук целия следобед. Отиват да разбият училищния автобус. Яко.

— Но защо? — попита Каси. — Очевидно иска да блокира моста, но какъв е смисълът?

Отговори й Адам. Той седеше до Дъг и притискаше една от слушалките на уокмена му към ухото си.

— Прави го — обясни той, — за да не може никой да напусне острова. Току-що включиха извънредни новини. Помните ли урагана, за който говорят от два дни? Онзи, който застрашаваше Флорида, но зави на север и още е в Атлантическия океан?

Повечето заклатиха отрицателно глави — напоследък не се интересуваха особено от новините. Мелани обаче каза:

— Мислех, че е обикновена тропическа буря.

— Да, бяха казали, че ще се разпръсне в океана. Вижте, знам това-онова за ураганите. Този не трябваше да е голяма заплаха, защото се очакваше да завие на североизток при нос Хатерас. Обикновено така се случва, когато ураганът се сблъска с ниското налягане в района. Всички обаче знаем какво става в противен случай. — Адам огледа мрачно клуба и този път само Каси не кимна. — Ако ураганът не се обърне при нос Хатерас, идва право тук — поясни Адам. — Както през 1938 година и другият преди няколко години… През седемдесет и шеста.

Настъпи пълна тишина. Каси огледа лицата в тъмната стая.

— Господи! — прошепна замаяно тя.

— Да — потвърди Адам. — Ветрове със скорост 240 км/ч и стени от вода, високи по 12 метра. Все още твърдят, че ураганът ще се обърне. По радиото споменаха, че ще остане далеч от бреговете, но… — Той отново огледа многозначително всички. — Искате ли да се обзаложим?

Лоръл скочи.

— Трябва да спрем Черния Джон. Ако блокират моста, всички на острова ще са в опасност.

— Прекалено е късно — рече кратко Дебора. — Той вече е тръгнал, забравихте ли? Видях го преди десет минути.

— И не всички ще са в опасност, а всички ще са мъртви — заяви Мелани. — Ураганът предния път само е закачил Ню Салем, но този може да го унищожи.

Каси погледна Адам.