Читать «Силата» онлайн - страница 73

Каси се засрами още повече, не разбираше накъде бие.

— А аз се радвам, че срещнах теб — отвърна тя. — Много си мил с мен… Ти си добро момче.

Той отново изсумтя.

— Повечето хора не биха се съгласили с теб — отвърна. — Но не съм чак толкова лош. Ще се старая да не съм, иначе пак ще започнеш да ме гледаш с онези големи очи. — Затършува в джоба си за цигара, но погледна Каси и я прибра обратно.

Тя се усмихна. Прииска й се да го хване за ръка, но не беше редно. Вече трябваше да се справя сама.

Облегна се назад и се загледа през прозореца в светлините на къщите край тях.

13

— Тогава е луната на Дългата нощ — обясни Диана. — На девети не е обикновено пълнолуние. Ще има затъмнение.

— Пълно лунно затъмнение — потвърди Мелани.

— Това лошо ли е? — попита Каси.

Диана се замисли.

— Силите на вещиците са най-големи на лунна светлина. Някои заклинания е най-добре да се правят при новолуние, при пълнолуние или друга фаза на луната. Със сигурност, ако Черния Джон смята да действа точно тази нощ, то затъмнението е най-подходящият момент за онова, което възнамерява да стори. И най-неподходящият за нас.

— Освен ако — намеси се Адам — знаем кога ще действа, без той да подозира, че сме наясно. Няма да знае, че ще сме подготвени.

Членовете на кръга закимаха замислено. Денят на благодарността беше минал и всички, притекли се на помощ на Каси предния ден, се бяха събрали в къщата на Адам. Каси им беше разказала какво се бе случило на поляната, преди да се появят… Не спомена само, че Джордан беше питал за инструментите на посветените. Беше го прошепнала единствено на Адам и Диана пред къщата на Диана. Сега ги погледна и попита с очи. Адам и Диана огледаха отчаяно останалите.

— Добре — започна Адам. — Май е по-добре да им кажем. Той знае, така че вече няма никакво значение, нали?

— Фей трябва да е разбрала някак — предположи Диана. Изглеждаше по-нещастна от всякога. — Отишла е при Черния Джон…

— Не — прекъсна я Каси.

Диана я погледна изненадано.

— Но…

— Не е била Фей — заяви Каси мрачно, но категорично. — А Шон.

Адам изруга тихо. Диана втренчи поглед в него, после в Каси. Накрая прошепна:

— Боже господи!

— Какво за Шон? Какво е направил? — попита Дебора. Ник беше настръхнал и беше вперил присвити очи в Каси.

Каси хвърли последен поглед към Диана, която кимна и се облегна на една ръка, и отвърна простичко на Дебора:

— Казал е на Черния Джон, че с Адам и Диана намерихме инструментите на посветените.

— Намерили сте… искаш да кажеш, че вие… искаш да кажеш, че наистина…? — заекна Дебора. Другите бяха онемели от изненада.

— Каси се сети къде са — обясни Адам. — Бяха зазидани в камината на номер дванайсет. Като се връщахме, срещнахме Шон. Той каза, че е видял светлина. Нима си мислиш, че…? — погледна той Каси.

Тя си пое дълбоко въздух.

— Според мен е бил под влиянието на Черния Джон през цялото време. Мисля, че той е откраднал хематита от стаята ми. Сетих се снощи, докато се опитвах да заспя. Замислих се кой може да е казал на Черния Джон… и постоянно се връщах към първия път, когато видях Шон. Беше с колан, на който върху блестящ камък беше гравирано името му. Преди го носеше постоянно, но сега е студено и всички сме с пуловери. Затова не бях обърнала внимание. На бас, че и сега е с него. Носеше го дори онази нощ, когато беше излязъл по пижама. Мога да се обзаложа, че блестящият камък е…