Читать «Силата» онлайн - страница 67

Някой вече беше идвал тук. Фенерчето на Логан освети огнище и висящи от едно дърво въжета. Порша и Сали — Каси се беше оказала права и Сали наистина беше там — запалиха огън в огнището, а момчетата вързаха Каси за дървото. Според Каси използваха прекалено много въже.

А и огънят я притесняваше.

— Защо го правите? — попита тя Логан, когато той я върза и отстъпи встрани. Вече виждаше лицата им и успя да различи Логан от Джордан. Очите на Джордан бяха като на акула.

— Защото си вещица — отвърна кратко Логан.

— Това причина ли е?

Порша пристъпи напред.

— Ти излъга — обвини я тя. — За момчето на плажа, за всичко. През цялото време всъщност си била вещица.

— Тогава още не бях — отвърна Каси и се постара гласът й да прозвучи спокойно. — Сега обаче съм.

— Значи признаваш. Е, правим онова, което трябваше да направим още тогава.

Силен страх сви стомаха на Каси и тя отново погледна огъня. Джордан слагаше нещо в него, нещо дълго и метално.

„В беда съм“ осъзна Каси. „В много, много голяма беда.“

Трябваше й помощ и имаше само един начин, по който да извика някого. Единственото й оръжие беше силата й.

„Добре“, каза си тя. „Направи го, както стресна Шон. Приготви се, успокой се… Сега!“

„Адам!“, опита се да се свърже с него тя. „Адам, Каси е! В беда съм!“ Искаше й се халцедоновата роза да беше в нея. Адам й беше казал, че камъкът ще й помогне, ако иска да го повика. Халцедоновата роза обаче беше на Диана.

„Не мисли за това сега. Мисли за Адам. Трябва да го накараш да те чуе.“

„Адам“ — повика го тя отново и вложи цялата си сила в тази мисъл. Сякаш умението й да „изстрелва“ сила със съзнанието си не изчезваше с времето. То беше по-скоро като мускул — колкото повече го използваше, толкова по-добра ставаше. „Адам“, започна отново тя. Опита се да изпрати кратко и ясно послание. „Каси е! Имам нужда от помощ!“

„Ще дойде“ каза си тя. „Все някак ще ме намери. Ще дойде, но аз трябва да се успокоя и да изчакам.“ Мисълта за онова, което можеше да се случи преди Адам да се появи обаче, смразяваше кръвта й.

Беше насред пустошта с четирима ловци на вещици. Тишината започваше да й лази по нервите.

— Най-малкото, което можете да направите — обърна се внимателно тя към Логан и Сали, защото едва ли Джордан и Порша щяха да й отговорят, — е да ми обясните. Отвлякохте ме тук и поне можете да ми кажете защо толкова мразите вещиците. Не разбирам.

— Да не си луда? — попита Логан, но отговорът явно беше очевиден. Когато обаче тя продължи да го гледа, той допълни простичко: — Защото сте лоши.

— Логан… — Каси огледа лицето му на светлината на огъня. — Ние сме като вас. Просто сме по-близо… до природата. Това е. Изучаваме я, честваме я и понякога я караме да върши разни неща за нас. Ние обаче не сме лоши. Виж — продължи тя, когато Логан й обърна гръб, — и ние имаме своите недостатъци, като всички хора. По принцип обаче се опитваме да сме добри.

— Ами Фей Чембърлейн? — намеси се изведнъж Сали в разговора. — Тя добра ли е?