Читать «Силата» онлайн - страница 68

— И у Фей има добро — отвърна Каси малко по-внимателно. — Диана ми каза това един път и е истина. Фей трябва само да открие добротата. Обаче не можете да ни съдите само заради един-единствен човек.

— А начинът, по който се държахте с цялото училище години наред? Нима това е проява на доброта? Всички бяхме ваши роби!

— Беше грешка, признавам — отвърна Каси. — Диана обаче няма никаква вина. Хората се отнасяха с нея като с принцеса, защото те така искаха. Фей се държеше с другите като с роби. Някои от нас се увлякоха по нея, но го направиха, без да искат. Каквото и да се е случило, това не е решение.

— Господин Брансуик ще реши проблема — заключи кратко Порша.

— Господи Брансуик е убиец! Той не е твой приятел, Порша. Именно той уби Кори Хендерсън, сестрата на Крис и Дъг. Уби я, защото не влизаше в плановете му. Уби и господин Фогъл, стария директор, защото искаше да заеме мястото му. И… — Каси се задъха. — Той уби Джефри, Сали! Да. Направи го от чиста злоба, така мисля… За да раздели още повече вещиците и външните. Той иска да се мразим.

— Това е абсурдно — заяви Логан. — Защо да иска такова нещо?

— Защото — започна Каси и затвори очи, макар и да нямаше смисъл — той е заклинател. Зъл заклинател. Единственият истински зъл, когото познавам. Иска ние да ви унищожим. Или да ни заведе някъде и да унищожим хората там. Не знам какво точно е намислил — завърши тя и отвори очи. — Каквото и да е, обаче, не е хубаво. Не е нещо, което ще ви хареса.

— О, стига глупости. Да започваме — предложи Джордан.

— Не, чакайте. Искам да си изясним нещо. — Сали застана пред Каси и я погледна в очите. — Каза, че господин Брансуик е убил Джефри… Не е възможно. Онази нощ дори не беше в Ню Салем. Нямаше го и когато бяха извършени другите убийства.

— О, беше там, но не се показваше пред хората — промълви Каси. Погледна Сали. — Не е нужно да присъства физически. Той е заклинател. Изпрати сила… тъмна енергия… и тя го направи. А може и да е обсебил нечие чуждо съзнание и да е използвал друг човек.

„Като Фей“, помисли си Каси мрачно. Между другото беше възможно Фей да е бутнала Кори по стълбите и да й е счупила врата, както и да е бутнала скала и да е предизвикала срутването, убило господин Фогъл. Възможно беше и да е подмамила по някакъв начин Джефри в котелното и да го е удушила. Трябвало е само да се промъкне зад него и да надене примката около врата му. Според съдебните лекари, и сам човек можеше да го направи.

— Какво значение има начинът? — попита уморено Каси. — Той го направи, това е важното. Наистина го направи, Сали, уверявам те. Той уби Джефри.

Сали се взираше в очите й, заядливото й лице беше на сантиметри от лицето на Каси. Поклати глава и се обърна.

— Съжалявам — каза Каси на гърба на ръждивата й коса. — И аз харесвах Джефри. Знам какво си мислиш. Че съм искала да ти го открадна или нещо такова. Не е така. Аз просто… бях много развълнувана на танците. За пръв път момчетата искаха да танцуват с мен.

— Да, бе, сигурна съм! — сопна се Сали, без да се обръща.