Читать «Силата» онлайн - страница 69

— Наистина. Така е, Сали — отвърна Каси пламенно. — В Калифорния нямах приятели момчета. Бях прекалено срамежлива. Дори не знам защо всички искаха да танцуват с мен тук. Сали… — Каси безпомощно се взря в стегнатите рамене на червенокосото момиче.

Сали бавно се обърна.

— Май не си се поглеждала в огледало — рече тя, но гласът й вече не беше толкова враждебен.

Каси преглътна сълзите, които щяха да прелеят от очите й.

— Поглеждала съм се, но не виждам нищо специално — отвърна тя. — Не съм искала да ти открадна Джефри. Бях поласкана, че ме покани на танц. Беше прекрасна вечер, всичко беше вълшебно и после… — Каси премести поглед от Сали към Логан и отново примигна. — Нямаш представа как се почувствах, когато разбрах, че е мъртъв. Бих направила всичко да заловя онзи, който го е сторил.

Логан пристъпи към нея, но резкият като бръснач глас на Порша го спря.

— Тя го прави! В момента използва вещерските си сили върху теб! Не ставай глупав, Логан!

Каси я погледна.

— Порша, за бога…

— Порша е права — отсече Джордан. — Ако я слушаме, ще ни изпързаля. Лъже от самото начало. — Извади металното нещо от огъня.

— Какво е това? — попита Каси.

— Желязо за жигосване.

Каси осмисли отговора му и се опита да запази малкото й останало самообладание. Джордан застана пред нея. Държеше дълъг прът, нажежен до червено от единия край. Не това изненада Каси, а въпросът му:

— Къде са инструментите на посветените? — попита той.

Каси се стъписа.

— Какво?

— Господин Брансуик ни каза — отвърна Порша с твърд глас. — Обясни ни, че те са източникът на силата ви и че ако ги унищожим, ще загубите всичко. Самият той иска да го направи, за да ви спре завинаги.

Каси изпита налудничавия импулс да се разсмее, но знаеше, че така само ще си навлече още неприятности. Значи той ги беше подучил. И беше разбрал, че е намерила инструментите. Сигурно очакваше да признае всичко на Джордан, за да се спаси. Или пък беше някъде наоколо, очаквайки Каси да го повика на помощ.

„Не — помисли си тя. — Каквото и да се случи, няма да го направя. Не искам той да ме спасява.“

На светлината на огъня огледа поляната и най-вече сенките около нея.

— Да, той наистина иска инструментите на посветените — потвърди внимателно Каси. — Но не за да ги унищожи, а за да затрие вас. Нас също, ако не му се подчиним.

Джордан сякаш се изненада.

— След малко всичко ще си кажеш — рече той. — Мислех, че ще ни излъжеш.

Цялото тяло на Каси се напрегна, когато той приближи нажежения прът към нея. „Смела съм — помисли си тя и се опита да успокои сърцето си. — Силна съм, колкото трябва да бъда.“ Когато усети топлината на метала обаче, я заля неподправен ужас.

— Чакайте! Спрете веднага, Джърган и Лудан, или както там се казвате! — прокънтя гласът на Дебора, гневен и изпълнен с първична свирепост. Тя стоеше между две дървета, сякаш сега се беше материализирала там. Тъмната й разпусната коса се сливаше със сенките, а с изящната си дебнеща фигура приличаше на горска богиня, тръгнала на отмъстителна мисия.

Джордан пусна металния прът, извади пистолета и го насочи право към нея.