Читать «Силата» онлайн - страница 66

— Страх ме е. Страх ме е, че той няма да ни остави на мира. Може да накара дежурните да ни заведат при него и без причина — обърна се Каси към Диана по-късно.

Нищо такова не се случи. Необичайно спокойствие, подобно на наркоза, завладя гимназията. Сякаш всички чакаха нещо, но никой не знаеше какво.

— Не отивай сама — каза Диана. — Изчакай ме и ще дойда с теб.

— Знам точно къде е книгата — рече Каси. — Няма да оставам в къщата повече от минута. — Отдавна искаше да даде на Диана да прочете „Смъртта на Артур“. Беше една от любимите й книги, а баба й имаше красиво издание от 1906 година. — Ще взема и малко сушена салвия за плънката. Така и така ще съм там — добави тя.

— Не, недей. Не се занимавай с други неща. Върни се възможно най-бързо — посъветва я Диана и отметна с опакото на изцапаната си ръка кичур мокра коса от челото си. Пълненето на пуйката за Деня на благодарността се беше оказало много уморително, но интересно занимание.

— Добре — съгласи се Каси и отиде с колата до номер дванайсет. Закъсняваха с пуйката, а слънцето вече залязваше.

„Влизам и излизам“, каза си Каси и се шмугна бързо през вратата. Намери книгата на една полица в библиотеката и я пъхна под мишница. Не се чувстваше притеснена — последната седмица мина много спокойно. Кръгът отпразнува рождения ден на Сюзан на двайсет и четвърти, преди два дни.

„Видя ли, нали ти казах — обърна се тя мислено към Диана, докато излизаше. — Няма за какво да се притес…“

Видя колата — сиво беемве до белия фолксваген на баба й. В същия миг се спусна да се скрие назад през вратата, но не успя. Една груба ръка затисна устата й и я повлече.

12

— Да се махаме оттук, преди някой да ни е видял — сопна се нечий глас. Каси долови острата миризма на пот.

„Джордан“, помисли си тя. „Онзи, с пистолета.“ Той беше от клуба по стрелба. Другият, Логан, членуваше в клуба по дебати. Беше по-малък от Джордан… или пък по-голям? Така и не успя да запомни кой, кой е от братята на Порша, макар че тя подробно й беше говорила за тях на Кейп Код.

Умът й работеше спокойно и ясно.

Излязоха от Ню Салем и преминаха на континента. През цялото време я държаха на пода на задната седалка. Джордан беше стъпил върху нея и притискаше нещо студено към тила й. „Сякаш съм опасен престъпник или нещо такова“ — помисли си Каси. — „Мили боже! Какво си мислят, че ще направя?! Че ще ги превърна в жаби?“

Другите крака, които усещаше върху гърба си, бяха женски. На Порша, предположи тя. Не, на Сали. Порша беше прекалено изискана да тъпче някого с крака.

Каси долови глухото трополене на гумите на колата по моста към сушата. После имаше много завои и след това караха дълго по много неравен път. Когато най-накрая спряха, беше много тихо.

Бяха в някаква гора. Бреза, бук и дъб, типични за Масачузетс дървета, растяха нагъсто наоколо. Каси чу по-леките стъпки на момичетата зад тях. Вървяха дълго, все по-далеч и по-далеч от пътя и цивилизацията. Когато се стъмни, стигнаха до една поляна.