Читать «Силата» онлайн - страница 65

— Да вървим да я изкараме оттам — предложи прагматично Дъг, а Крис добави:

— Едва ли ще слезе сама.

— Сигурно я плашите до смърт — скара им се Лоръл. Сякаш майка орлица се опитваше да вкара в час непокорните си пилета. — Сюзан, кексчетата са за нея.

— Сигурна ли си, че са овесени? Имат вкус на пръст — отвърна й спокойно Сюзан.

— Все някога трябва да слезеш — обади се Диана зад Каси.

Каси кимна и опря за кратко чело в студената стена до вратата. Притесняваше я най-много единственият човек, когото не чу да казва нищо — Ник. Изправи рамене, взе раницата си и накара краката си да вървят. „Сега знам как се чувства човек пред взвода за разстрел“, помисли си тя.

Всички членове на кръга, с изключение на Фей, се бяха събрали в основата на стъпалата и гледаха нагоре в очакване. Изведнъж Каси се почувства по-скоро като булка, а не като затворник. Добре, че беше с чисти дънки и взет назаем от Диана кашмирен пуловер в меки сини и виолетови цветове.

— Здрасти, Каси — обади се Крис. — Чухме, че… Ооох! — залитна той, след като Лоръл го ритна.

— Заповядай, Каси — изчурулика сладко Лоръл. — Вземи си кексче.

— Недей — прошепна Сюзан в ухото на Каси.

— Набрах ги за теб — заяви Дъг и пъхна в ръцете й някакви влажни растения. После втренчи за миг изпълнен със съмнение поглед в „букета“. — Май са маргарити. Изглеждаха по-добре, преди да умрат.

— Да те закарам на училище с мотора? — предложи Дебора.

— Не, няма да я закараш на училище с мотора. Тя идва с мен — изправи се Ник. Той беше седнал на дървената пейка в коридора.

Каси се страхуваше да го погледне в очите, но не можа да се въздържи. Изглеждаше спокоен и невъзмутим, както винаги, но махагоновите му очи излъчваха топлота, предназначена само за нея. Той взе раницата й и силните му, ловки пръсти стиснаха ръката й само веднъж.

Тогава осъзна, че всичко е наред.

Каси огледа клуба.

— Всички вие… Не знам какво да кажа. Благодаря ви. — Погледна Адам с благодарност. Той ги беше накарал да разберат. — Благодаря ти.

Адам сви рамене. Само онези, които го познаваха наистина добре, щяха да доловят болката в усмивката му. Очите му бяха тъмни като буреносни облаци, сякаш потискаха някаква емоция.

— Няма проблеми — отвърна той, докато Ник водеше Каси към вратата.

Мимоходом Каси хвърли поглед на Дъг.

— Какво се е случило с лицето ти?

— Той винаги си е бил грозен — увери я Крис.

— От боя вчера — отвърна Дъг и докосна гордо насиненото си око. — Трябва да видиш петдесетте момчета, които ме нападнаха — извика след нея той.

— Ще имаме ли проблеми заради боя? — обърна се Каси към Ник, когато излязоха.

— Не… Не знаят кой е започнал. Трябва да накажат буквално цялото училище.

И директорът точно това и направи. Отмени футболната среща за Деня на благодарността и в училище се възцари атмосфера на недоволство. Каси само се молеше да не разберат на кого трябва да се сърдят.

— Да се опитаме да не се набиваме на очи до ваканцията за Деня на благодарността следващата седмица — предложи Диана на обяд. Само Каси и Адам знаеха защо Диана държеше да не се забъркват в неприятности — трябваше им време да решат как да използват инструментите на посветените, — но всички се съгласиха да опитат. Никой, освен Дъг и Дебора, не мислеше за сбивания в момента.