Читать «Силата» онлайн - страница 64

„Ако Диана не ни беше простила, какво ли щеше да се случи?“ зачуди се Каси и отправи поглед към огнището.

„Радвам се, че той е твой — наистина“ каза си после тя. Вдигна поглед и забеляза сълзите в очите на Диана. Тя сякаш знаеше какво си мислеше Каси.

— Добре. Ще ги взема… докато стане време да ги използваме — съгласи се Диана.

— Готови сме — рече Адам. Събраха инструментите и излязоха от къщата.

Преди да стигнат до дома на Адам забелязаха тъмен силует край пътя.

— Черния Джон — изстена Каси и замръзна.

— Не е той — каза Адам и спря. — Прекалено е нисък. Според мен е Шон.

Наистина беше Шон. Беше по дънки и с горнище на пижама. Личеше си, че много му се спи.

— Какво става? — попита той. Малките му черни очи шареха под тежките клепачи. — Видях светлина в къщата на Каси и чух кола да излиза на пътя… Взех ви за Черния Джон.

— Много смело от твоя страна да излезеш сам — обади се Каси. После се сети как беше обещала да се държи по-мило с него и се опита да се успокои. Диана и Адам се мъчеха да се разберат без думи. Шон местеше поглед от мръсните им лица към чуковете на пода на джипа и буцата под якето на Адам.

— По-добре да му кажем — промълви Диана. Каси се поколеба. Бяха решили да не казват на никого, но… май нямаха избор.

Тя кимна бавно, неохотно.

Шон се качи на задната седалка и се закле да пази тайна. Много се развълнува, че са намерили инструментите на посветените, но Адам не му позволи да ги докосне.

— Сега трябва да измислим къде да ги скрием — заключи Адам. — По-добре върви да спиш, утре ще се видим.

— Добре. — Шон излезе от колата. Понечи да затвори вратата, но спря и се обърна към Каси. — О, чух за онова… Че Черния Джон ти бил баща… Ами… исках да знаеш, че… за мен няма значение. Трябва да видиш моя баща. Това е. — Затвори вратата и си тръгна.

Гърлото на Каси се стегна и очите й започнаха да парят. Беше забравила, че Адам им е казал. Сутринта трябваше да се изправи срещу останалите от кръга. Засега обаче Шон я накара да се почувства спокойна и смирена.

„Наистина трябва да се държа по-добре с него“, помисли си тя.

Скриха инструментите в мазето на Адам.

— Ако не ги използваме, никой няма да успее да ги проследи — успокои я Диана. — Така поне смятаме с Мелани. Инструментите обаче са опасни, Адам. Опасни са. — И тя го погледна сериозно.

— Нека и някой друг, освен вие двете, да поеме някакъв риск — отвърна й нежно той. — Само този път.

Каси си легна за втори път тази нощ. Беше уморена, но доволна. Постави лунния камък на нощното шкафче — стигаха й толкова сънища. Зачуди се дали някога ще види Кейт отново.

* * *

— Не ми пука, дори и Адолф Хитлер да й е баща. — Резкият глас на Дебора прокънтя от долния етаж. Каси стоеше до вратата в стаята на Диана и се държеше за касата. — Какво общо има това с Каси?

— Така е, Дебора, но не викай толкова. Може ли? — обади се Мелани малко по-тихо, но достатъчно високо, за да се чуе и горе.