Читать «Силата» онлайн - страница 56
Л. Дж. Смит
Без да каже и дума, без да се обърне назад, Каси се изправи и се отдалечи от Фей.
Навън все още цареше хаос. Каси обиколи с поглед предния вход на училището и забеляза слабото ноемврийско слънце да проблясва в нечии руси буйни коси. Тръгна натам.
— Диана…
— Каси, слава богу! Когато Ник ни каза, че си сама в кабинета му… — Диана разшири очи. — Каси, какво има?
— Трябва да ти кажа нещо. Вкъщи. Може ли да си вървим? — Каси стискаше ръката на Диана.
Диана се взря в нея за момент, после се разбърза.
— Да, разбира се. Ник обаче ще те търси. Негова беше идеята да предизвикаме сбиване на първия етаж, за да му отвлечем вниманието. Събраха се доста хора и започнаха. Всички момчета се включиха, плюс Дебора и Лоръл. Сега чакат да се появиш.
Каси не можеше да се изправи пред никого, най-вече пред Ник. След като разбереше какво представляваше всъщност… какво беше държал в ръцете си, какво беше целувал…
— Моля те, кажи им, че съм добре. Трябва да вървя. — Сюзан беше наблизо и Каси кимна към нея. — Не може ли Сюзан да ги успокои?
— Да, добре. Сюзан, предай на всички, че съм завела Каси у дома. Вече може да спрат да се бият. — Диана поведе Каси надолу по хълма към паркинга. Едва бяха стигнали до колата на Диана, когато дотича и Адам.
— Боят затихва… и аз идвам с вас — заяви той. Каси искаше да спори, но нямаше сили. А и може би Диана щеше да има нужда от Адам, когато й разкажеше цялата история.
Кимна към Адам и той се качи в колата мълчешком. Стигнаха до къщата на Диана и се качиха в стаята й.
— Казвай сега какво се случи, преди да съм получила сърдечен удар — подкани я Диана.
Не беше толкова лесно. Каси застана до прозореца, където слънчевата светлина се отразяваше във висящите призми и хвърляше разноцветни отблясъци по стените. Обърна се и погледна черно-белите картини от двете страни на прозореца — колекцията от гръцки богини на Диана. Там беше гордата Хера — царствена осанка с буйна мастиленочерна коса и диви очи с гъсти мигли. Също и Афродита — богиня на красотата с открита нежна гръд, Атина — сивоока богиня на мъдростта, Персефона — светнало елфическо лице сред разцъфнали цветя. На последно място беше цветно изображение на богиня, по-стара от гръцката цивилизация. Това беше богинята Диана, повелителка на луната, звездите и нощта. Диана, кралицата на вещиците.
— Каси!
— Съжалявам — прошепна Каси и бавно се извърна с лице към Диана.
Диана сякаш едва издържаше напрежението.
— Съжалявам — повтори по-силно Каси. — Просто не знам как да започна. Вече знам защо съм родена по-късно от вас… Всъщност… не… — Замисли се за момент. — Не знам защо съм родена по-късно. Освен ако той вече не е знаел, че сборището ще го отхвърли и затова е измислил резервен план…
Каси замълча отново и поклати глава. Адам и Диана я гледаха втренчено, сякаш беше полудяла.
— Не знам всичко. Но аз не съм наполовина външна, както мислехме. Не е това причината той да ме преследва. Има съвсем различна причина. Смятахме, че двете с Кори сме развалили плановете му… О, господи! — Каси млъкна. Заболя я, сякаш някой прокара през нея нащърбено стъкло. Очите й се наляха със сълзи. — Мисля, че… Боже, сигурно е истина. Знам защо Кори е загинала. Заради
