Читать «Силата» онлайн - страница 55

Вярно беше… Точно това бабата на Каси се беше опитала да й каже, преди да почине. „Трябва да ти кажа още нещо“, беше промълвила тя и тогава Лоръл влезе. Последните думи на баба й бяха като полъх: „Джон…“ беше прошепнала тя, и още нещо, което Каси не успя да разбере. Тя обаче си спомни как устните на баба й сякаш изрекоха думата „Блейк“.

— Защо не ми е казала по-рано? — задъха се Каси. Не усети, че го изрече на глас. — Защо чакаше, докато умре? Защо?

— Кой? Баба ти ли? Сигурно не е искала да те разстройва — предположи Фей. — Вероятно е смятала, че ще се… поболееш… ако разбереш. Ти си негова плът и кръв, Каси. Негова дъщеря.

Каси клатеше невиждащо глава, гадеше й се.

— Старите жени… И те трябва да са знаели. Боже, всеки, който го е познавал, е знаел! И никой не ми каза. Защо не ми казаха?

— О, престани да хленчиш, Каси. Сигурна съм, че са мълчали, защото са се страхували как ще реагираш. И признавам, май са били прави. Направо си съсипана.

„Пралелята на Мелани Констанс“, мислеше си Каси. „Тя трябва да знае. Как може изобщо да ме гледа? Как може да търпи майка ми в къщата си?“

„А госпожа Франклин щеше да ми каже“ осъзна внезапно тя. Да. Точно затова стана цялата суматоха в дома на леля Констанс, преди да си тръгнат. Бабата на Адам щеше да им каже кой е истинският баща на Каси. Баба Куинси и леля Констанс я бяха спрели. Всички се бяха наговорили да пазят мълчание, да скрият истината от Каси.

„Това може би не се отнася за родителите“ помисли си Каси. Почувства се много уморена. Те сигурно така или иначе не помнят. Направили са всичко възможно да забравят. Леля Констанс обаче беше предупредила кръга да не ровят в старите спомени. Тогава беше спряла за миг поглед върху Каси.

— Само си помисли, Каси — продължи Фей. Сега дрезгавият й глас прозвуча разумно, не злорадо или победоносно. — Той иска най-доброто за теб. Винаги го е искал. Раждането ти е било част от плановете му. Да, с теб имахме някои проблеми преди, но Джон иска да се сближим. Защо не опиташ? Хайде, Каси!

Бавно и мъчително Каси фокусира погледа си. Фей беше коленичила пред нея. Красивото й чувствено лице сякаш беше озарено от вътрешна светлина. „Тя наистина вярва в онова, което казва — помисли си Каси. — Искрена е. Може би дори е влюбена в него.“

„Вероятно — продължи да разсъждава Каси замаяно — и аз трябва да обмисля всичко. Толкова неща се промениха, откакто дойдохме в Ню Салем… Не съм човекът, който бях. Старата, срамежлива Каси, която никога не беше имала приятел и никога не знаеше какво да каже, вече я няма. Може би това е поредната промяна, друг етап в живота ми. Може би съм на кръстопът.“

Задържа погледа си върху Фей за един дълъг миг и затърси истината из дълбоките й кехлибарени очи. После бавно поклати глава.

„Не.“

Когато си го помисли, през нея премина като бяла вълна ледена решителност. Никога нямаше да тръгне по този път, каквото и да се случеше. Никога нямаше да се превърне в онова, което Черния Джон — нейният баща — искаше.