Читать «Силата» онлайн - страница 58

— Благодаря — рече тя. — Благодаря и на двама ви.

Вратата отвори леля Констанс. Изглежда се изненада да ги види и се смути, което пък съответно изненада Каси. Не вярваше, че нещо може да притесни пралелята на Мелани.

Когато обаче тръгна да влиза в гостната, баба Куинси и старата госпожа Франклин излязоха. Каси погледна крехката прабаба на Лоръл, после пълната, мърлява баба на Адам и накрая леля Констанс.

— Ние… пробвахме едно-две неща да видим дали няма да помогнем на майка ти — обясни леля Констанс малко засрамено. Покашля се. — Стари лекове — призна тя. — Може и да се получи. На верандата сме, ако имаш нужда от нещо. — И тя затвори вратата след себе си.

Каси се обърна да погледне фигурата между колосаните бели чаршафи. Отиде до леглото и коленичи.

Лицето на майка й беше бяло като чаршафите. Тя цялата беше черно-бяла — бяло лице, черна коса, мастилени мигли във формата на полумесец на бузите. Каси хвана студената й ръка и едва тогава осъзна, че нямаше представа какво ще й каже.

— Мамо? — започна тя и добави: — Мамо, чуваш ли ме?

Никакъв отговор. Никакъв знак.

— Мамо — едва промълви Каси, — знам, че си болна и че си уплашена. Има обаче нещо, от което няма нужда да се страхуваш повече. Знам истината. Знам за баща ми.

Каси изчака. Стори й се, че чаршафите върху гърдите на майка й започнаха да се издигат и спускат малко по-бързо.

— Знам всичко — добави тя. — И… няма нужда да се притесняваш, че ще съм ти бясна или нещо такова. Разбирам. Видях го как манипулира хората. Видях какво направи на Фей, а тя е много по-силна от теб.

Каси стискаше студената й ръка толкова силно, че се уплаши да не я заболи. Млъкна и преглътна.

— Исках само да ти кажа, че знам. Скоро всичко ще свърши. Ще се погрижа повече да не те наранява. Все някак ще го спра. Не знам как, но ще го направя. Обещавам, мамо.

Каси зачака отново. Не мислеше, че се надява на нещо, но вероятно беше така — секундите отлитаха, нищо не се случваше и сърцето й се сви от разочарование. „Само някакъв знак! Не искам кой знае какво, нали?“ Знак обаче нямаше. Сякаш за стотен път този ден очите на Каси се напълниха със сълзи.

— Добре, мамо — прошепна тя и се наведе да целуне майка си по бузата.

Тогава забеляза някакъв тънък конец около врата на майка й. Дръпна го и от якичката на нощницата й се показаха три малки златистокафяви камъка.

Каси върна огърлицата обратно на мястото й, изчака още една секунда и си тръгна.

„Ще се справя ли, ако майка ми умре като баба?“, зачуди се тя, докато затваряше вратата на спалнята. Едва ли. Беше започнала обаче да осъзнава, че има вероятност това да се случи.

На верандата Адам и Диана пиеха чай с жените.

— Кой сложи кристалите на врата на майка ми? И какви са те?

Старите жени се спогледаха. Отговори й пралеля Констанс:

— Аз — рече тя и прочисти гърлото си. — Те са тигрово око. Пазят от лоши сънища… или поне така казваше моята баба.

Каси успя да се усмихне леко.

— Благодаря! — Може би страстта на Мелани към минералите се предаваше в семейството. Реши да не казва на леля Констанс какво може да направи Черния Джон с кристалите, ако реши.