Читать «Силата» онлайн - страница 57

— Седни — настоя Адам. Двамата с Диана й помогнаха да седне на леглото.

— Недейте… Още не знаете. Няма да искате да ме докосвате.

— Каси, за бога, обясни ни за какво говориш. Думите ти нямат никакъв смисъл.

— Напротив. Аз съм дъщеря на Черния Джон.

В този момент, ако някой от двамата беше пуснал ръката й или се беше отдръпнал, Каси щеше да се опита да скочи през прозореца. Ясните зелени очи на Диана обаче само се разшириха, а зениците им станаха огромни и сякаш бездънни. Очите на Адам бяха сребристи.

— Фей ми каза. Истина е.

— Не е вярно — отвърна Адам.

— Не е вярно и аз ще я убия — рече Диана. Нежната Диана да каже такова нещо, беше удивително събитие.

И двамата продължиха да държат Каси. Диана я подкрепяше от едната страна, а седналият от другата й страна Адам прегръщаше и двете. Каси така започна да потръпва, че и тримата се разтрепериха.

— Вярно е — прошепна тя и се опита да се овладее. Трябваше да запази спокойствие, не биваше да губи контрол. — Това обяснява всичко. Защо го сънувах. И него, и потъващия кораб. Ние сме… някак свързани. Обяснява защо постоянно ме преследва. В нощта на Хелоуин и снощи на плажа. Иска да се присъединя към него. Фей е влюбена в него. Също като майка ми.

Каси потръпна. Адам и Диана продължаваха да я прегръщат. Дори не трепнаха, когато се завъртя и ги погледна в очите.

— Обяснява и случилото се с майка ми — продължи задавено Каси. — Защо е отишъл в моята къща, когато възкръсна от гроба. Отишъл е да я види… Затова сега тя е в това състояние. О, Диана, трябва да отида при нея.

— След малко — успокои я Диана с дрезгав от напиращите сълзи глас. — След малко.

Каси мислеше трескаво. Нищо чудно, че майка й беше избягала от Ню Салем. Нищо чудно, че в очите й сякаш винаги се таеше безпомощен ужас. Как иначе — мъжът, когото беше обичала, се беше оказал кошмарно създание и е трябвало да избяга далеч, за да роди бебето му, някъде, където никой не я познаваше.

Майка й обаче се беше оказала достатъчно смела, за да се върне и да доведе Каси. Сега Каси също трябваше да бъде смела.

„В мрака няма нищо страшно, изправиш ли се веднъж срещу него.“ Не знаеше как щеше да намери сили да се изправи срещу това, но трябваше да го направи някак.

— Вече съм добре — прошепна тя. — Искам да видя мама.

Диана и Адам се разбраха с поглед над главата на Каси.

— Идваме с теб — заяви Диана. — Няма да влезем в стаята, ако не искаш, но ще те закараме.

Каси вдигна поглед. Надникна в очите на Диана — сега тъмни като изумруди, но пълни с обич и разбиране. После се завъртя към Адам — изваяното му лице беше спокойно. Тя стисна ръцете им.