Читать «Силата» онлайн - страница 54

Каси предпазливо забави крачка. Коридорът беше безлюден. Всички бяха навън.

— Каси, изслушай ме. Той не се опитва да те убие, уверявам те. Иска да ти помогне. Той те харесва.

— Фей, ти си луда! — Каси изгуби контрол и изкрещя следващите думи: — Нямаш представа какво е той! Всичко, което виждаш, е илюзия! Той е чудовище!

— Стига глупости. Той е един от нас…

— О, господи! О, господи! — избъбри Каси. Рухна психически и колената й се разтрепериха толкова силно, че трябваше да се подпре на стената. Плъзна се по нея и скъса плакат за футболната среща за Деня на благодарността. — Ти не го видя. Не знаеш.

— Виждам, че се държиш като бебе. Дори не чу какво искаше да ти каже. Щеше да ти обясни всичко…

— Фей, събуди се! — извика Каси. — За бога, събуди се и го погледни! Не е такъв, за какъвто го мислиш. Ти си сляпа!

— Смяташ, че знаеш всичко? — Фей се отдръпна и кръстоса ръце на гърдите си. Наклони брадичка и погледна някак победоносно Каси с премрежени очи. Кървавочервените й устни се извиха в усмивка. — Вярваш, че знаеш всичко. Ти обаче нямаш представа дори как се е казвал последния път, когато е бил тук. Когато е дошъл при родителите ни и се е настанил на номер тринайсет.

Силата, която паниката беше вдъхнала у Каси преди малко, се стопи и изведнъж на Каси й се стори, че земята се люлее. Притисна ръка към пода. Фей продължаваше да я гледа със странни, триумфиращи очи.

— Не! — прошепна Каси.

— „Не, не знам“ или „Не, не ми казвай“? Аз обаче ще ти кажа, Каси. Време е да научиш. Името, под което се е представял, е било Джон Блейк.

10

Каси се втрещи, неспособна да говори, неспособна да мисли. Не можеше да повярва… Но вътре в себе си… тя знаеше.

— Вярно е. Той е твой баща.

Каси просто седна.

— И иска да си щастлива, Каси. Иска да бъдеш негова наследница. Има велики планове за теб.

— А къде си ти в тези планове? — извика Каси разгневено. Не можеше да търпи повече. — Ти новата ми мащеха ли ще бъдеш?

Фей се засмя… С типичната си вбесяваща, ленива, самодоволна усмивка.

— Може би. Защо не? Винаги съм харесвала по-възрастни мъже… А и той е само три века по-стар от мен.

— Отвратителна си! — Каси не можеше да намери подходящите думи. Не се сещаше за нещо достатъчно лошо, а и не искаше да повярва, че това наистина се случва. — Ти си… ти…

— Още нищо не съм направила, Каси. С Джон имаме… бизнес отношения.

Каси имаше чувството, че ще повърне. Отвращаваше се от себе си, от Фей…

— Викаш му „Джон“? — прошепна тя.

— А как да му викам? Господин Брансуик? Или господин Блейк, както се е казвал последния път?

Сега всичко около Каси се въртеше. Светлозелените тухлени стени се извиха. Прииска й се да припадне. Да можеше да припадне, да не се налага да мисли повече!

Но не можеше. Въртенето спря бавно и тя усети под себе си твърдия под. Нямаше как да избяга. Нямаше избор, трябваше да се изправи срещу проблема.

— Господи! — прошепна Каси. — Вярно е. Наистина е вярно.

— Да — потвърди тихо и доволно Фей. — Майка ти му е била гадже. Той ми разказа цялата история. Как се е влюбила в него, когато отишъл до номер дванайсет да иска кибрит. Така и не са се оженили, но очевидно не е възразил да вземете името му.